Национална асоциация "Подкрепа за кърмене"

Консултанти по кърмене оказват помощ и подкрепа на кърмещи майки в цялата страна.

Национален телефон на консултантите по кърмене 0896  418 488

Вашите истории

Моята битка за млякото

Теди, 41г.
Гърция


На 41 години родих първото си дете – спонтанна (естествена) бременност. Не сме планирали бебе със съпруга ми - просто искахме, ако е писано, да се случи. И понеже сме вярващи, осланяхме се на Бог. Никакъв стрес и напрежение или пък програмиране. Имах щастието близките ми приятелки, на които се родиха деца преди нас, да кърмят децата си дълго време и се бях настроила един ден да правя същото, но идея си нямах как ще стане това. Когато забременях ги послушах, защото доста от тях бяха ходили на лекции и срещи на НАПК в Плевен и ме насочиха към тях – оказаха се безценни за мен. Отделно със съпруга ми попрочетохме литература, а той изгледа и доста образователни видеа за грижите за малки бебета. Успокоихме се, че няма нищо сложно, разбрахме, че бебетата явно не са така чупливи, както изглеждат. За мен кърменето беше нещо, което не е трудно и явно е въпрос само на желание и спокойствие.

Моето продължително кърмене в тандем

Диана Илкова - победител в конкурса "Моето продължително кърмене"


Конкурс "Моето продължително кърмене"
Конкурс "Моето продължително кърмене"

С кърменето приключих точно преди една година. Не предполагах, колко лесно и безболезнено ще стане, знаейки как започна всичко. И аз, и децата се разделихме с тази близост без драми. Е, с малко мъка от моя страна, защото надали пак ще имам възможност да кърмя.


Но ето как започна всичко. Синът ми се роди на 9 ноември 2008-а, нормално, с нормални размери. Раждането мина лесно, бебето беше при мен от втория час след раждането. В моето семейство всички жени са с малки бюстове, не носим дори сутиен. Ако носим, то той е не чашка "А", ами направо чашка "минус А". Но с раждането на дете се превръщат в дойни, млечни крави, с млекодобив, който може да изхрани тризнаци поне до 6-ия месец. Да, ама раждаме по едно дете.


Както при повечето мами, които раждат за първи път, така и аз бях объркана от всички съвети, които започнах да получавам още от първия ден. "Кърми го по 10 мин. на гърда, през 3 часа" ; "Не, давай му вода”; „Не му давай вода"; "Кърми го когато иска, но нощем недей", и т.н.


Изписаха ни, прибрахме се и започнахме да се кърмим. За съжаление имах сериозен пропуск в информирането си за кърменето. Нямах помпа, не се доизцеждах след кърмене, имах ужасни рагади. Малкият ми бюст преживя невероятна и страшно болезнена промяна. Към 12-ия ден след раждането се събудих с мастит на лявата гърда. Започна се един безкраен кръг от цедене, компреси, температура, ревящо гладно бебе....

„Защо да кърмя?“

Откровено от Христина Янева – Хедра Истината е, че освен общоприетите положителни страни на кърменето, подхождам и леко егоистично. Просто обожавам да кърмя детето си. Близостта, която се създава помежду ни по време на кърмене, ме прави много щастлива и не искам да се лиша от това усещане. Няма да се откажа. Трябва и ще се получат нещата при мен!   Надежда, майка на 2-месечно момиченце, която кърми и дохранва заради редица проблеми. Майката на Ники дойде при мен в последните седмици от бременността си по препоръка от приятелки, за да си поговорим как да положи успешно начало на кърменето. Първите й думи бяха „Аз мисля, че кърменето няма да ми е приятно – знам, че е важно за детето (и за мъжа ми), затова се съгласих да се видя с вас. Ще си го кажа направо – ще се постарая за няколко месеца, обаче като цяло не ми допада”. Седмица след раждането на бебето тя ми се обади, за да ми каже, че има проблеми. Малко се притеснявах какви ще са чувствата й и дали разумните причини, заради които беше решила да кърми ще са й достатъчни, за да преодолее болките и трудностите. Когато се видяхме обаче, опасенията ми се …

Нашето трудно начало

www.StockPodium.com

 

Разказ на Руми, майка на Иван


Синът ми се роди след една желана и много спокойна бременност само два дни преди термина, по нормален път, без упойка, след 8-часово раждане при неизтекли води и с внушителните размери 4100 гр. и 54 см. Дотук добре, само че в болницата, в която родих, нормалните раждания бяха по-скоро изключение и това си пролича в последвалите грижи за бебчо.


Дадоха ми бебето едва девет часа след раждането и то след настоятелни молби от моя страна. Детето засука веднага, направо се втрещих от силата, с която дърпаше. На едната гърда успявах да го слагам добре, на другата обаче имах трудности как точно да го хвана правилно. След няколко часа обаче ми го взеха и го върнаха рано на следващия ден, посинял от глад (трябвало да почива коремчето през нощта).


Бях решила за себе си, че ще кърмя на поискване и нямах търпение да излезем от болницата, за да приложа това свое намерение на практика (не ми достигаше кураж да се опълча на акушерките в болницата). Целият втори ден избягвах така услужливо сложеното в креватчето адаптирано мляко и го карахме на коластра. На третия ден сутринта обаче акушерката тревожно каза, че малкият много е свалил през нощта и щом още не ми е дошла кърмата, да додавам адаптирано мляко.

Кърмене и усмивки въпреки всичко

Разказ на Райна Георгиева



Подадохме по един пръст, мъничето ги стисна и с таткото му запяхме песен, която още от бременността му изпълнявахме в дует. Той спря на мига да плаче и заспа.Родих 26 часа след изтичането на водите в 37-мата седмица. Награда за мен бе, че видях ревящото си бебе и го гушнах - но не можах да го накърмя, тъй като анестиозологът ме приспа за зашиване. По-късно ми казаха, че детето е с двустранна пневмония и асфиксия. С баща му и сестра ми слязохме да го видим - неприласкан, на ярките болнични светлини, гладен, ревящ. Подадохме по един пръст, мъничето ги стисна и с таткото му запяхме песен, която още от бременността му изпълнявахме в дует. Той спря на мига да плаче и заспа. Сестрите, които работеха над друго бебе, дори се обърнаха.

Как закърмих своето недоносено бебе

Синът ни Александър се роди естествено в края на 25 гестационна седмица с тегло 830 гр и 30 см. Беше на апаратно дишане около 17 дни - при малките бебенца най-незрял е белият дроб. Хранеха го парентерално - със система и през пъпната вена, докато се уверят, че е готов да поема през устата. Захранен е направо с кърма. Вече 6 м. и 1 седмица е само на кърма. Не даваме вода или чай. На 20 ноември навърши 3 месеца коригирана възраст. Доктор Атанасова - завеждаща Неонатология в УМБАЛ - Плевен, още първия ден ми каза да започвам да стимулирам лактацията, да замразявам кърмата, защото е желателно такива малки деца да се кърмят до 1 година. От 6-ия ден започнах да нося кърма сутрин и вечер за малкия борец. Всяка вечер имахме по 1 час за посещение. През това време дежурният лекар дава сведения на родителите - как е минал денят, изследвания, терапия, как ще се процедира с даден проблем занапред. И си гледаш малкото човече... На малко по-късен етап ни разрешиха да го пипнем - може би е бил на 2 седмици...

Кърменето – инстинкт и природа

(колко естествено е всъщност това)



фотография: Елеонора Арнаудова

Това е разказ за първото и най-истинско кърмене на бебе Бистра и мама Петя, което се осъществи благодарение на вълшебната фея – Хриси.


Поради ред причини (най-вече факта, че Бистра е недоносено бебе, родено 1 месец преждевременно и липсата на повече информация, свързана с кърменето и консултантите по кърмене, преди самото раждане и непосредствено след него) това кърмене се състоя едва 18 дена след раждането. Но до този щастлив ден, Бистра е била почти изцяло на кърма, с много редки случаи, в които е додавано АМ (хранене в 04:00 ч, което за щастие отпада точно 1 месец след раждането; добавка към кърмата в порядъка на 5-10мл, когато не е достигала), което винаги бе съпроводено със страшни самообвинения и депресии...разбираемо защо J


Сега за самото чудо на природата - и в същото време възможно най-естествения акт за всяко новородено – кърменето. Как започна то...

Млечно пътешествие из Родопите


За много хора наличието на малко бебе означава крепостничество, нарушавано от време на време след четиридесетия ден от разходки до близкия парк или някое кафе. Идеята за евентуално пътуване с въздишка се отхвърля като еретична мисъл. Имаме ли основания, щом сме с бебе, да се откажем от своите нужди и желания?


Моят отговор е категорично отрицателен. Когато се роди Румен, нямахме кола, но на няколко пъти пътувахме до София с наши приятели заради нуждата от прегледи при различни специалисти. Тогава разбрах, че децата като цяло обичат да пътуват. Дори се наложи да поживеем у една приятелка, за да може всеки ден да сме на рехабилитация. И тази промяна Румен понесе чудесно. Вероятно му помагаше това, че беше с мама и нейното мляко, които му създаваха позната атмосфера. На около годинка пътуваше вече и с автобус, а малко след това – и с влак. Без проблеми.


Когато купихме колата, и двамата с баща му се отдадохме на страстта си да обикаляме из различни кътчета от България. Седнал в своето столче, Румен се забавляваше не по-малко от нас.

Бозайници на Узана Поляна Фест

8


Местността Узана е едно зелено място под небето, което с удоволствие посетихме в средата на месеца, за да се включим в тазгодишния "Узана Поляна Фест". Тук е и моментът да споменем, че организаторите се постараха да осигурят всичко необходимо за участието ни в рамките на фестивала - благодарим ви от сърце, приятели! :)


Деси Бетова, консултант по кърмене от Плевен беше един от представителите ни на феста. Ето как избра да ни разкаже впечатленията си от събитието тя:

Кърменето – прекрасно изживяване, свързващо ни в неповторима симбиоза

Петя Колева, майка на Ема

фотография: Елеонора Арнаудова

Ема е дългоочаквано и много желано дете. Още преди появата й направихме всичко възможно, за да осигурим по-добър старт на живота й. Кърменето, разбира се, беше съществена част от плановете ми. Посветих доста време, за да се информирам. Четях статии, форуми и блогове. Подготвих всички важни за кърмачките атрибути – от помпа за кърма до подплънки и контейнери. Щях да ставам майка! Какво по-хубаво от това да кърмя детето си!


Нещата обаче не винаги се случват според представите ни... Имах трудно раждане, с голяма кръвозагуба и последвала тежка анемия. Не започнахме добре. Объркана и уморена, кърмех бебето само когато ми го носеха. Имах нужда от сън и почивка. Съвсем забравих за статиите, за помпата... Прибрахме се у дома със съвети да дохранвам с мляко за кърмачета заради оскъдното количество кърма. Реших да опитам да поправя нещата, доколкото е възможно, и още на следващия ден се свързах с консултант по кърмене – Деси Разсадова. Поговорихме, обясних ситуацията и получих ценни съвети за увеличаване на лактацията. Този разговор ми помогна да подредя мислите си, да се съвзема и да начертая план за действие.

Обяви от Napazar.eu
Използването на текст, изображение или каквато и да е друга част от този сайт е забранено
без изричното писмено съгласие от страна на Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене"
© 2010 - 2017 Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене" | Всички права запазени