Национална асоциация "Подкрепа за кърмене"

Консултанти по кърмене оказват помощ и подкрепа на кърмещи майки в цялата страна.

Национален телефон на консултантите по кърмене 0896  418 488

Вашите истории

Моето трудно начало

Запознайте се с историята на Светла и малкия Любомир за техния труден старт, продължил с едно успешно кърмене.

Максимата „Всяко начало е трудно“ вероятно звучи клиширано, също както и „Когато се ражда дете, се ражда и родител“. Но усилията, с които преминаваме през всяко ново нещо, имат смисъл. Ще ви разкажа за моето трудно начало с кърменето.

През 2011 година родих момченце – прекрасното бебе Любомир. Естествено в родилното още не знаех какво ме очаква.

Първото препятствие беше, че се разминах на косъм от мастит. Понеже бебе на няколко дни няма сила да суче по много, а кърмата се събира, се налага цедене. Което аз не успявах да направя нито ръчно, нито с помпа – болеше. Една нощ внезапно ме втресе и разбрах, че съм близо до възпаление, ако не взема мерки. На сутринта просто стиснах зъби, приложих натиск върху гърдите и се получи! Оказа се, че това първо цедене е най-болезнено точно заради затлачването, а следващите изцеждания са по-леки.

Второто препятствие беше след първия месец, когато лекарката ми каза, че бебето изглежда недохранено и трябва да му давам добавка от адаптирано мляко. Започнах да дохранвам, на него пък започна да му харесва да яде от биберон и взе да се „извръща“ от гърдата.

Третото препятствие – отказът за сучене, съчетан с плач, се оказа заради „млечница“ -  гъбички, които се развиват по устната му кухина и по гърдите ми. Болеше ни и двамата. Гъбичките  вероятно са се получили заради антибиотика, който се налагаше да ми вливат преди раждане. Оправихме се със съответното мазило.

Но млякото ми взе да намалява и аз се стреснах. Допитах се до една пенсионирана акушерка, която помагала на кърмачки. Тя каза: „Съжалявам, ти вече си се паникьосала, а като стигнат дотам, майките обикновено загубват кърменето. Съжалявам.“

Това ме отчая за кратко, но после зверски ме амбицира и приложих инат и постоянство. Потърсих консултация от „Подкрепа за кърмене“: „Има ли шанс да не отбия?“ Отговориха ми: „Да! Не само на теория, но и защото практиката го доказва!“

Доброволец консултант дойде у дома. Жената първо видя как кърмя и ми даде напътствия. Оказа се, че позата ни за кърмене не е съвсем удобна за бебето. Взех под наем везна, с която да разбера дали наистина моето дете е недохранено и доколко има смисъл от допълнителното шише. Всеки ден в продължение на две седмици теглих бебока преди и след хранене, като  записвах разликата в грамажа – равна на изсуканото мляко. Сумирах грамажите за цяло денонощие и сравнявах с нормата за съответната възраст.

При мен се оказа, че бебето си взема нужното му за денонощие мляко, само вечер има смисъл да се дава малко допълнително. Само вечер, а не на всяко хранене, както ме беше посъветвала лекарката. И така с усилия в продължение на четири седмици аз успях да приуча бебето отново на гърда! Съответно млякото ми се увеличи.

Съзнавам, че ако не бях потърсила помощ, детето щеше да се отбие преди да е навършило два месеца. Благодарение на „Подкрепа за кърмене“ кърмих до 11 месеца и 2 седмици, за което съм им страшно признателна!

Обяви от Napazar.eu
Използването на текст, изображение или каквато и да е друга част от този сайт е забранено
без изричното писмено съгласие от страна на Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене"
© 2010 - 2021 Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене" | Всички права запазени