Национална асоциация "Подкрепа за кърмене"

Консултанти по кърмене оказват помощ и подкрепа на кърмещи майки в цялата страна.

Национален телефон на консултантите по кърмене 0896  418 488

Вашите истории

„Защо да кърмя?“

Откровено от Христина Янева – Хедра

Истината е, че освен общоприетите положителни страни на кърменето, подхождам и леко егоистично. Просто обожавам да кърмя детето си. Близостта, която се създава помежду ни по време на кърмене, ме прави много щастлива и не искам да се лиша от това усещане. Няма да се откажа. Трябва и ще се получат нещата при мен!  

Надежда, майка на 2-месечно момиченце, която кърми и дохранва заради редица проблеми.

Майката на Ники дойде при мен в последните седмици от бременността си по препоръка от приятелки, за да си поговорим как да положи успешно начало на кърменето. Първите й думи бяха „Аз мисля, че кърменето няма да ми е приятно – знам, че е важно за детето (и за мъжа ми), затова се съгласих да се видя с вас. Ще си го кажа направо – ще се постарая за няколко месеца, обаче като цяло не ми допада”.

Седмица след раждането на бебето тя ми се обади, за да ми каже, че има проблеми. Малко се притеснявах какви ще са чувствата й и дали разумните причини, заради които беше решила да кърми ще са й достатъчни, за да преодолее болките и трудностите. Когато се видяхме обаче, опасенията ми се стопиха моментално – по време на кърменето тя беше по-заета да ми разказва колко е красив и чудесен сина й, отколкото кога и точно как усеща болките в разранените си зърна.

Опитвам се да се сетя дали някога към чувала въпроса защо да кърмя, зададен от майка – и нито едно лице или писмо не ми идва наум. Чувала съм всякакви други опасения – не мисля, че кърменето ще ми е приятно; смятам, че това не е за мен; може да пробвам, но няма да страдам, ако не ми се получи. Но никой никога не ме е питал защо всъщност да кърми.

И това е нормално – също както никой не пита защо всъщност трябва да се влюбва. Кърменето, както и влюбването, не е нещо, което „трябва” да се направи – „трябва” предполага мислене и причини, убеждаване от страна на разума. Понякога те може да свършат работа, за да преодолееш вътрешните си противоречиви емоции и да си дадеш шанс да започнеш или да продължиш въпреки трудностите. Но ако погледнеш в ретроспекция, не точно разумът е това, което дава отговора на въпроса защо кърмиш.

Когато хвърлиш поглед назад, първите седмици обикновено са тъмна мъгла от дискомфорт, болки и притеснения. Вместо прекрасното време за общуване, в което галиш пухкавата главичка на гърдите си, а бебето се взира в очите ти с нямо обожание, реалността по-скоро ти поднася измъчена йогийска поза, в която ти, плувнала в пот, се опитваш някак да наместиш детето и ръцете му по такъв начин, че да може да стигне до гърдата и евентуално да засуче… някак, знам, че не е перфектно, но моля ти се, Боже, нека да захапе както и да е, за да може този вой да спре поне за малко.

Всъщност, може би някъде там, в последните минути, когато малкото чудо вече спи, обгърнало с ръчички гърдата и поразхлабило акуловата си челюст, се промъква едно такова усещане, странно приличащо на дълбоко удовлетворение и желание просто да останеш така и да се наслаждаваш… стига само да можеше да си позволиш да го усетиш сред вече нахлуващите притеснения покрай дългия, емоционално и физически изтощителен процес, наречен „ Как-да-отделим-бебето-от-гърдата-без-да-го-събудим”

Но някой незнаен ден неусетно идва и този момент, в който наистина имаш времето – в който галиш пухкави пръстчета, а бебето ти се смее насреща с уста, пълна с мляко. Тогава вече знаеш защо всъщност кърмиш, макар да не можеш да го облечеш в думи.

Не защото бебето ти е умно (с тази майка и без кърменето щеше да е такова, съмнява ли се някой) и не защото можеш с гордост да носиш розовата панделка „От любов към живота”, понеже активно профилактираш риска си от рак на гърдата – съвсем не. Знаеш, че продължаваш да кърмиш и тогава, когато бебето ти напук на всяка статистика е в болницата с бронхиолит. Бориш се като грешен дявол да поддържаш млякото, докато минат болките в ушичките му при ушна инфекция и отново може да суче с желание. Със сигурност не мислиш за липсващата си менструация, докато кърмиш – и не се умиляваш от факта, че яйчниците ти са здрави и защитени. В идеята, че бебето ти е… здраво през повечето време и че правиш нещо полезно за околната среда и за всички бедни експлоатирани крави безспорно има много привлекателни моменти, които със сигурност ти импонират на интелектуално ниво – и които вероятно би споделила в телевизионно интервю по темата. На тема ползите за таткото хич да не те зачекват… ползите за него безспорно са безчислени, нали ти вършиш (от теб да мине – почти) цялата работа около детето.

И ако не кърмиш заради ползите (които реално въобще не са ползи; кърменето е норма, а не някаква специална бонус-формула за вечно здраве) – тогава защо?

Защото те кара да се чувстваш много силно жена.

И защото прави живота ти по-лесен.

Защото ежеминутно ти доказва и без изследвания, че си различна емоционално и физически, като реакции и усещания.

Защото няма нужда някой да ти го демонстрира научно, за да знаеш, че бебе на гърдите се обича по-лесно и се игнорира по-трудно.

И защото ти дава тези магически моменти, в които наистина плашещо силно усещаш точно колко обичаш детето, което заспива на гърдите ти.

Защото е красиво – и защото неусетно как в един момент наистина е станало удоволствие. Не точно физическо (тези нощни кърмения… а никненето на зъбки…) – но определено удоволствие.

Заради общуването. Заради яркото усещане за любовта, която тече между двамата, в този малък, личен ваш свят. И заради игрите и закачките на вече порастващото кърмаче.

Заради усещането, че си незаменима – стряскащо и възторгващо едновременно.

Заради малките неща.

Просто заради това, което чувстваш.

_

_

Още истории за кърмене:

 Нашето трудно начало

 Кърменето – инстинкт и природа

 Кърменето – прекрасно изживяване, свързващо ни в неповторима симбиоза

Обяви от Napazar.eu
Използването на текст, изображение или каквато и да е друга част от този сайт е забранено
без изричното писмено съгласие от страна на Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене"
© 2010 - 2017 Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене" | Всички права запазени