Архив на категория: Вашите истории
Как закърмих своето недоносено бебе
Синът ни Александър се роди естествено в края на 25 гестационна седмица с тегло 830 гр и 30 см. Беше на апаратно дишане около 17 дни – при малките бебенца най-незрял е белият дроб. Хранеха го парентерално – със система и през пъпната вена, докато се уверят, че е готов да поема през устата. Захранен е направо с кърма. Вече 6 м. и 1 седмица е само на кърма. Не даваме вода или чай. На 20 ноември навърши 3 месеца коригирана възраст. Доктор Атанасова – завеждаща Неонатология в УМБАЛ – Плевен, още първия ден ми каза да започвам да стимулирам лактацията, да замразявам кърмата, защото е желателно такива малки деца да се кърмят до 1 година. От 6-ия ден започнах да нося кърма сутрин и вечер за малкия борец. Всяка вечер имахме по 1 час за посещение. През това време дежурният лекар дава сведения на родителите – как е минал денят, изследвания, терапия, как ще се процедира с даден проблем занапред. И си гледаш малкото човече… На малко по-късен етап ни разрешиха да го пипнем – може би е бил на 2 седмици…
Кърменето – инстинкт и природа
(колко естествено е всъщност това)
- фотография: Елеонора Арнаудова
Това е разказ за първото и най-истинско кърмене на бебе Бистра и мама Петя, което се осъществи благодарение на вълшебната фея – Хриси.
Поради ред причини (най-вече факта, че Бистра е недоносено бебе, родено 1 месец преждевременно и липсата на повече информация, свързана с кърменето и консултантите по кърмене, преди самото раждане и непосредствено след него) това кърмене се състоя едва 18 дена след раждането. Но до този щастлив ден, Бистра е била почти изцяло на кърма, с много редки случаи, в които е додавано АМ (хранене в 04:00 ч, което за щастие отпада точно 1 месец след раждането; добавка към кърмата в порядъка на 5-10мл, когато не е достигала), което винаги бе съпроводено със страшни самообвинения и депресии…разбираемо защо J
Сега за самото чудо на природата – и в същото време възможно най-естествения акт за всяко новородено – кърменето. Как започна то…
Млечно пътешествие из Родопите
За много хора наличието на малко бебе означава крепостничество, нарушавано от време на време след четиридесетия ден от разходки до близкия парк или някое кафе. Идеята за евентуално пътуване с въздишка се отхвърля като еретична мисъл. Имаме ли основания, щом сме с бебе, да се откажем от своите нужди и желания?
Моят отговор е категорично отрицателен. Когато се роди Румен, нямахме кола, но на няколко пъти пътувахме до София с наши приятели заради нуждата от прегледи при различни специалисти. Тогава разбрах, че децата като цяло обичат да пътуват. Дори се наложи да поживеем у една приятелка, за да може всеки ден да сме на рехабилитация. И тази промяна Румен понесе чудесно. Вероятно му помагаше това, че беше с мама и нейното мляко, които му създаваха позната атмосфера. На около годинка пътуваше вече и с автобус, а малко след това – и с влак. Без проблеми.
Когато купихме колата, и двамата с баща му се отдадохме на страстта си да обикаляме из различни кътчета от България. Седнал в своето столче, Румен се забавляваше не по-малко от нас.
Бозайници на Узана Поляна Фест
Местността Узана е едно зелено място под небето, което с удоволствие посетихме в средата на месеца, за да се включим в тазгодишния „Узана Поляна Фест“. Тук е и моментът да споменем, че организаторите се постараха да осигурят всичко необходимо за участието ни в рамките на фестивала – благодарим ви от сърце, приятели! 
Деси Бетова, консултант по кърмене от Плевен беше един от представителите ни на феста. Ето как избра да ни разкаже впечатленията си от събитието тя:
Кърменето – прекрасно изживяване, свързващо ни в неповторима симбиоза
- фотография: Елеонора Арнаудова
Ема е дългоочаквано и много желано дете. Още преди появата й направихме всичко възможно, за да осигурим по-добър старт на живота й. Кърменето, разбира се, беше съществена част от плановете ми. Посветих доста време, за да се информирам. Четях статии, форуми и блогове. Подготвих всички важни за кърмачките атрибути – от помпа за кърма до подплънки и контейнери. Щях да ставам майка! Какво по-хубаво от това да кърмя детето си!
Нещата обаче не винаги се случват според представите ни… Имах трудно раждане, с голяма кръвозагуба и последвала тежка анемия. Не започнахме добре. Объркана и уморена, кърмех бебето само когато ми го носеха. Имах нужда от сън и почивка. Съвсем забравих за статиите, за помпата… Прибрахме се у дома със съвети да дохранвам с мляко за кърмачета заради оскъдното количество кърма. Реших да опитам да поправя нещата, доколкото е възможно, и още на следващия ден се свързах с консултант по кърмене – Деси Разсадова. Поговорихме, обясних ситуацията и получих ценни съвети за увеличаване на лактацията. Този разговор ми помогна да подредя мислите си, да се съвзема и да начертая план за действие.
И с близнаци е възможно!
С втората ми братовчедка Галя не бяхме общували почти от деца, въпреки че и двете живеем в София. По някое време обаче започнахме да се засичаме съвсем случайно на най-необичайни места. Последният път, например, в Банско – те с Благо бяха тръгнали да катерят връх Вихрен, а ние с Митко щяхме да караме колела до х.Вихрен и оттам да се разходим пеша до близките езера и да поснимаме. Чистият въздух, разходките сред природата и положителната нагласа, която всичко това дава, не след дълго дадоха резултат и на шега, на майтап и двете с братовчедка ми забременяхме с близнаци. Не е лесно вчера да си слязъл от ските, колелото и планината и от днес да легнеш и 9 месеца да лежиш. Продължавахме да се движим, доколкото е възможно, но винаги с мярка и мисъл за бебоците…
Първи опити с кърменето
Разказва Х., майка на Мая
- фотография: Калина Арсова
-
Кърмя дъщеря си Мая вече почти годинка и това са едни от най-прекрасните ни моменти заедно. Никога обаче няма да забравя колко трудно беше началото и колко често бях на косъм да се предам пред проблемите.
Мая се роди със секцио около десетина дни преди термин с тегло 3 070гр. Причините за лошия старт бяха няколко: неадекватни съвети от болницата да не кърмя нощем, късно слязла кърма заради секциото, късно слагане на бебето на гърда, поради което през първите си дни то получаваше АМ от биберон с огромна дупка (а веднъж дори видях как го бяха подпрели на креватчето и течността едва ли не давеше горкото същество). Съветваха ме също да кърмя с протектори, защото зърната ми били много лоши и нямало да се получи.
Моите кърмачески неволи
Бременността ми бе непланирана и неочаквана. Дори повече от това – 2 седмици преди да разбера, че съм бременна, обсъждах с приятеля си сериозно предложение за повишение, което означаваше да оставим лични планове на задан план за поне 2-3 години. Решихме да приема предложението, а след това се наложи да откажа с много тъга в сърцето.
Родих леко, въпреки че беше първото ми раждане. След като малкият изплака, дежурната педиатърка и акушерката веднага нещо загледаха и започнаха да възстановяват как точно е излязъл при раждането. Все още не разбирах какво говорят. Спомняха си, че когато е излязал ръчичката му е била подпряна в единия ъгъл на устата. Казаха „позиционна деформация”. Когато плачеше, устичката му се изкривяваше по странен начин. Тогава не знаех какво значи това и какво може да означава за кърменето. Бях прекалено изморена, за да се притесня много. Но все пак се притесних, нали нещо не беше наред с детето ми.
