Бозайници на Узана Поляна Фест

Местността Узана е едно зелено място под небето, което с удоволствие посетихме в средата на месеца, за да се включим в тазгодишния „Узана Поляна Фест“. Тук е и моментът да споменем, че организаторите се постараха да осигурят всичко необходимо за участието ни в рамките на фестивала – благодарим ви от сърце, приятели!

Деси Бетова, консултант по кърмене от Плевен беше един от представителите ни на феста. Ето как избра да ни разкаже впечатленията си от събитието тя:

***

„Всеки бозайник е длъжен да намери сигурно място за своята бърлога. Мъжките бележат и обезопасяват мястото.

Поотрасналото поколение също помага.

Дори най-малките женски се включват и сами постилат меко килимче в импровизираната „Детска стая“.

Присвояваме си още малко уютно пространство за игра и почивка на сянка.

Полянката пред „къщата“ мирише на билки, можеш да играеш на криеница във високата трева или да пееш с цяло гърло.

И така – ето ни на Узана. Гледката от хижа Габрово е прекрасна – вижда се града, един язовир, Бузлуджа и какво ли още не. Само частичка от това успяваме да хванем с апарата. Честно казано хич не ни се снима, тъкмо сме се зарадвали, че най-после сме далеч от компютрите и прашния град.

Разглеждаме, играем, чудим се какво ли ще ни питат майките на следващия ден… и завършваме деня на топло край огъня, на поляната огряна от пълната луна.

Да си дойдем на думата. Все пак сме дошли да говорим за кърмене. Някои дъъълго се приспиват…

Мама е съвсем уверена като родител, но винаги има какво да се пита или притеснява човек.

Хубавото на тези срещи е, когато разбереш, че всички други родители си задават същите въпроси като теб. И намираш подкрепа.

Докато мамите слушаха и разменяха опит…

Децата играеха…

Момичешките и женските теми са толкова интересни.

„Хм! Щом кака пие така – ще пробвам и аз! Май нещо не се получава…“

Споделихме толкова много родителски главоблъсканици, дано не сме уплашили бъдещите мами. Надяваме се да запомнят и всички весели моменти на майчинството, за които си говорехме.

А винаги има нещо практично за показване! Потник за кърмене „ала Мама“.

Успяхме и да поиграем! Хубаво е да си за малко пак дете.

Имахме си и помощници.

А от вън и на татковците не им беше скучно!

След края на срещата с майките посетихме детската въжена градина

И решихме да проверим какво още са ни подготвили организаторите на феста.

Успяхме да се включим съвсем накрая, когато доста от събитията в програмата приключваха. Ето какви портфейли си купихме за спомен.

Само хората сме способни да затрупаме Планетата с толкова много боклук. И само човеците творим красоти от отпадъци… дали заради чувството си за вина или просто така?

Докато мама философства, децата научават разни неща за мечките, глухарите и дивите кози, слушат записи с ръмженето им… Добре е всеки бозайник да разпознава останалите, нали мъдрите хора са казали, че всички сме Едно…

Успяваме да наредим и Блатния пъзел. Не сме убедени дали там някой някого кърми, но сигурно се случват други интересни неща.

Концертът вечерта започва с Дръм Съркъл. Много са желаещите да слеят своя ритъм с този на голямата група.

Децата са все така улисани в игра – този път със семенца и бяла глина.

А ние се оставяме на музиката…

В неделя сутринта пием чай в хижа „Узана“. Пържените филийки не можем да ви покажем, защото бързо изчезнаха.

После отново се събираме на сладки кърмачески приказки в кафето на хотела. Малките намират най-удобното място за игра – килимчето пред единственият вход за сградата.

Високо в планината слънцето силно пари. Защо да не се охладим в шадравана?

Някои са целите мокри.

Останалите са гладни, а има и багаж за събиране.

Снимаме част от бозайниците за спомен в Детска стая номер 2. Време е да си тръгваме.

Освен разказвачката на тази история/на снимката/, на Узана имаше още 4 мами – консултанти от „Подкрепа за Кърмене“, няколко татковци и приятели, на които благодарим, че са до нас, както и много безгрижно потичали по поляните деца. Имаше и закъсало по пътя София – Габрово консултантско семейство с бебе.

Яна и Драго с Марти на три и 6-месечната Калина, прекараха един ден под парещото слънце, някъде в нищото… А какво ли щеше да прави Калина без спасителното мляко на мама в този момент?“