Национална асоциация "Подкрепа за кърмене"

Консултанти по кърмене оказват помощ и подкрепа на кърмещи майки в цялата страна.

Национален телефон на консултантите по кърмене 0896  418 488

Вашите истории

И с близнаци е възможно!

Разказ на Надежда, майка на Дани и Косето

С втората ми братовчедка Галя не бяхме общували почти от деца, въпреки че и двете живеем в София. По някое време обаче  започнахме да се засичаме съвсем случайно на най-необичайни места. Последният път,  например,  в Банско – те с Благо бяха тръгнали да катерят връх Вихрен, а ние с Митко щяхме да караме колела до х.Вихрен и оттам да се разходим пеша до близките езера и да поснимаме. Чистият въздух, разходките сред природата и положителната нагласа, която всичко това дава, не след  дълго дадоха резултат и на шега, на майтап и двете с братовчедка ми забременяхме с близнаци. Не е лесно вчера да си слязъл от ските, колелото и планината и от днес да легнеш и 9 месеца да лежиш. Продължавахме да се движим, доколкото е възможно, но винаги с мярка и мисъл за бебоците.

Бях прилично бременна, когато тя роди две прекрасни момченца. Спомням си погачата им – беше лято, тя беше по ефирна блузка с тънки презрамки и само да се обадеше някое бебе, веднага го слагаше на гърда, продължавайки да си води разговора с гостите. Тогава не се замислях над кърменето, някак естествено знаех, че и аз ще кърмя. Тя пък ми спестяваше трудностите, през които е преминала,  и само стискаше палци да родя колкото е възможно по-късно. Е, това се случи, слава Богу, достатъчно късно. Закърмих и аз успешно, не без нейната огромна подкрепа и съвети. Малко след като ни изписаха, много се притеснявах дали едното ми бебче суче ефективно и тя моментално се отзова – накърми го и установи, че няма абсолютно никакъв проблем, докато аз кърмих едно от нейните момченца, за да разбера какво е усещането, когато всичко е наред със сученето.

Близнаците са двойна грижа, двойно багаж, двойно кърма, двойно изтощение… е, да, десеторна радост, но някак в безкрайния кръг от кърмене, памперси, детски сън и родителско безсъние, бях забравила да я усещам. Гостуването на другите близнаци много ни ободряваше. Оказа се възможно да се организира новогодишен купон с четири бебета на по три и на по седем месеца.

Говорейки си с Галя и Благо, все повече ни се приискваше да пътуваме. Още повече, че техните близнаци бяха родени пролетта, а през лятото, докато аз бременеех, вече бяха ходили по планините с кенгура. Можехме да сме си компания, защото бяхме в едно и също положение и очакванията ни бяха еднакви – ясно беше, че времето основно ще минава в грижи за бебетата, но поне ще сме на по-различно място, ще внесем малко разнообразие, ще подишаме въздух – идеално и за децата. И така, в събота и неделя се състезавахме чии близнаци ще спят до по-късно, а после се чувахме по телефона да измисляме къде ще ходим. Всъщност, понякога просто забождахме пръст на картата някъде близо до София, без някой от нас да познава мястото – като например язовир Пчелина – и тръгвахме. Еднодневните разходки прерастнаха в съботно-неделни екскурзии. Не беше толкова трудно – малко организация, много багаж и универсалното средство за хранене, успокояване и приспиване на бебета – кърменето! И така, храната си беше винаги с нас – стерилна, подходящо темперирана и достъпна с едно разкопчаване на блузата. Братовчедка ми беше по-смела, вероятно защото вече беше минала по този път. Аз тепърва се отпусках да кърмя при всевъзможни условия и на всякакви места. Но нямаше как – иначе трябваше да си стоим вкъщи, а така имах нужда от разнообразие и дори малко приключение – а то с четири бебета никога не беше малко  Като си гледам снимките сега – луди сме били, с толкова малки бебета. Неслучайно, като седнехме в заведение да хапнем, целият персонал се завърташе покрай нас, отделяха ни място – чисто, да не се пуши, обслужваха ни с предимство. А ние първо си кърмехме децата и след това изяждахме завидни количества храна, на които персоналът се удивляваше. Гуми сме пукали и сменяли, вериги сме слагали и сме се теглили в снеговете, обърквали сме пътя, кърмили сме кой което бебе хване … Спомням си на първата ни съвместна екскурзия как отидох на масаж (всяка близнашка майка познава болките в гърба), спокойна, че съм оставила децата, защото при нужда има кой да ги накърми. Така се изтърколи зимата, после и пролетта – нямаше свободен ден, в който да не сме на някое пътешествие. Децата се чувстваха прекрасно навсякъде. Новата обстановка ги удивляваше и когато пристигнехме някъде, човек можеше да ги остави да откривателстват с часове, без да им чуе гласа. Дали от чистия въздух или от многото нови впечатления, но спяха по много, дори и ние успявахме да се понаспим.

Дойде лятото и вече нямаше как да пренебрегваме планината. Взехме си раници за носене на бебе и тръгнахме – Лозенска планина, Витоша, Рила. Мъжете носеха по-големите и по-тежки бебета на братовчедка ми, а ние с нея – моите. Беше лесно – кърмехме, преди да метнем бебетата в раниците, и после организирахме едновременно хранене по време на пътя, за да ни стигне все пак денят, защото, макар дълъг и летен, и той има край. Че ще се върна толкова скоро след раждането на близнаците по планините, надминаваше и най-смелите ми очаквания. Но ето, че се случи! Прекрасните гледки, кристалният въздух, снимането – едно от любимите ми занимания – всичко си го имаше отново, но вече го споделяхме с децата, нищо че бяха още толкова малки. Няма да забравя какъв фурор предизвиквахме навсякъде, където се появявахме с раниците, особено по места, недостъпни по друг начин, освен пеша – хората ни спираха да се снимат с нас.

Мальовица, Дани и Косето на 9м, Ерик и Максим на 1г

Спокойствието, което ни даваше кърменето, използвахме както за съвместни, така и за отделни екскурзии. Не мога да се меря с Галя по интересни места за кърмене, защото тя има опит дори в самолет на път за Анталия. Моето най-необичайно място си остава кабинковият лифт за Алеко, когато качвахме децата на Черни връх. Неусетно се изниза първата годинка и весело отпразнувахме първите рождени дни. Ако трябва да си направя равносметка – имало е и трудни моменти, но съм ги забравила. Останали са ми снимките, хубавото настроение и многобройните приключения с братовчедите. Имаме и нови планове! Ако видите четири луди глави на колела с прикрепени детски седалки и две двойки близнаци – ние сме!

П.П. Ерик и Максим са родени на 23.05.2009г. в първия ден на деветия месец с мерки: 2500гр и 2800гр, по 46см. Даниела и Константин са родени на 02.10.2009г. в първия ден на деветия месец с мерки: 2200гр и 2350гр, по 42см. И двете двойки близнаци са родени със секцио, закърмени успешно благодарение на консултантката ни по кърмене Мария Масларова (Айла), били са изцяло на кърма до 6 навършени месеца, кърмени са по година и два месеца.

Обяви от Napazar.eu
Използването на текст, изображение или каквато и да е друга част от този сайт е забранено
без изричното писмено съгласие от страна на Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене"
© 2010 - 2017 Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене" | Всички права запазени