Млечно пътешествие из Родопите

За много хора наличието на малко бебе означава крепостничество, нарушавано от време на време след четиридесетия ден от разходки до близкия парк или някое кафе. Идеята за евентуално пътуване с въздишка се отхвърля като еретична мисъл. Имаме ли основания, щом сме с бебе, да се откажем от своите нужди и желания?

Моят отговор е категорично отрицателен. Когато се роди Румен, нямахме кола, но на няколко пъти пътувахме до София с наши приятели заради нуждата от прегледи при различни специалисти. Тогава разбрах, че децата като цяло обичат да пътуват. Дори се наложи да поживеем у една приятелка, за да може всеки ден да сме на рехабилитация. И тази промяна Румен понесе чудесно. Вероятно му помагаше това, че беше с мама и нейното мляко, които му създаваха позната атмосфера. На около годинка пътуваше вече и с автобус, а малко след това – и с влак. Без проблеми.

Когато купихме колата, и двамата с баща му се отдадохме на страстта си да обикаляме из различни кътчета от България. Седнал в своето столче, Румен се забавляваше не по-малко от нас.

Тази година семейството ни се сдоби с нов член. Явор понесе прекрасно още първото си пътешествие от Родилното отделение в Дупница до вкъщи. Пътуването определено му е по вкуса и затова ние не се отказахме от обичайните си летни обиколки по време на отпуска на Стефан и планирахме пътуване из Родопите. Единственото ни изискване беше да намерим места за спане с топла вода. Храната на малкия беше винаги налице, а ние винаги можехме да минем и с някоя филия.

Диети, спорт и кърмене

Деветте месеца от бременността често пораждат у нас носталгия след раждането, но и ни оставят тежко наследство. Вероятно никога преди не сме и никога след това няма да видим кантарът да показва толкова внушителни числа и ако те преди раждането са оправдани и приемливи, след раждането вече са непоносимо бреме. Затова ние искаме да се отървем от ненужните килограми  незабавно.

Факт е обаче, че сме натрупвали килограми плавно през цялата бременност и е невъзможно да се върнем на стартовото си тегло за ден-два. Затова ни се иска да предприемем нещо драстично – да започнем да гладуваме, да стоим по цял ден във фитнеса... Но грижите по новороденото са изтощителни и отнемат много време, така че този план е почти неосъществим. Отделно ни притеснява това, че кърмим детето си  и не искаме да му навредим по никакъв начин – а близките и познатите ни и по време на бременността, и по време на кърменето ни съветват да се храним „като за двама”, неслучайно традиционната българска храна, която „прави мляко”, е баничка с боза!

Колики, рефлукс и кърмене

Сигурна съм, че ако се направи социологическо проучване за топ 5 на най-големите притеснения при отглеждането на бебето в първата година от живота му, коликите ще са сред фаворитите. Според повечето специалисти те започват две до три седмици след раждането и отминават до третия-четвъртия месец, но аз самата съм срещала майки, които са убедени, че тридневните им бебета плачат от колики. Няма очертана единна симптоматика на явлението, но ще се опитаме да дадем най-общо определение на този родителски кошмар.