Млечно пътешествие из Родопите

За много хора наличието на малко бебе означава крепостничество, нарушавано от време на време след четиридесетия ден от разходки до близкия парк или някое кафе. Идеята за евентуално пътуване с въздишка се отхвърля като еретична мисъл. Имаме ли основания, щом сме с бебе, да се откажем от своите нужди и желания?

Моят отговор е категорично отрицателен. Когато се роди Румен, нямахме кола, но на няколко пъти пътувахме до София с наши приятели заради нуждата от прегледи при различни специалисти. Тогава разбрах, че децата като цяло обичат да пътуват. Дори се наложи да поживеем у една приятелка, за да може всеки ден да сме на рехабилитация. И тази промяна Румен понесе чудесно. Вероятно му помагаше това, че беше с мама и нейното мляко, които му създаваха позната атмосфера. На около годинка пътуваше вече и с автобус, а малко след това – и с влак. Без проблеми.

Когато купихме колата, и двамата с баща му се отдадохме на страстта си да обикаляме из различни кътчета от България. Седнал в своето столче, Румен се забавляваше не по-малко от нас.

Пътуване с кърмаче

Живеем в забързан и динамичен свят, който ежедневно ни изправя пред много и различни предизвикателства. Мобилността се е превърнала в начин на живот за много от младите хора, които рано или късно ще влязат в ролята на родители.

С появата на малкото човече във всяко семейство е нормално да настъпят известни промени. Множество роднини, близки и познати услужливо ще ви обяснят как коренно трябва да се измени начинът ви на живот, като това задължително включва „крепостничество” на младата майка у дома с новия член на семейството. Ако като мен сте от хората, за които пътешествията са неделима част от битието, тази перспектива може да бъде много потискаща.