Месечен архив: март 2024
Една история за упоритостта и подкрепата
Кристин и Далия Родих дъщеря ни 3 дни след термин в частна болница. Бях се подготвяла за този момент още от преди да видя двете чертички. Знаех, че искам да е естествено и знаех, че много искам да кърмя. Никога не съм поставяла тези решения под въпрос. Раждането беше „нормално“, но нямаше нищо нормално в него. Не усещах напъни, бебето излезе с вакуум, плацентата „не се роди“ сама, а аз загубих изключително много кръв и се наложи да ми бъде прелята. Независимо от трудните обстоятелства, имахме 2-3 минути за контакт кожа до кожа. Малко след това ме предупредиха, че чак на другия ден ще мога да видя детенцето, защото трябва да съм в реанимация. Нямах търпение. Навсякъде в лекциите за кърмене се обясняваше да се започне максимално бързо с опитите за поставяне на гърда. За жалост на другия ден отново не ми беше позволено да бъда с дъщеря ни. Когато питах една от сестрите, работещи в неонатологично отделение, дали да не се пробвам да се изцедя и да дам кърма за дъщеря ни, тя ми обясни, че на този етап имам само коластра, която според нея въобще не е хранителна и достатъчна за бебето. Бях озадачена, казаното беше обратно на …