Искам да споделя историята си, за да дам сила и надежда на други майки, които силно желаят да кърмят, но все не се получава поради една или друга причина. Изкарах здрава и спокойна бременност. Вярвах, че всичко ще се развие по естествен начин и без напрежение. Ще родя нормално, ще кърмя детето си колкото се може по-дълго време и всичко това ще се случи от само себе си, напълно естествено. Имах коластра още в 6-ия месец от бременността си и това винаги ме успокояваше, че няма да имам каквито и да било проблеми с кърменето. Синът ми реши да пристигне две седмици преди термина, а моят лекар беше в отпуск. Бях доста притеснена. Изтекоха ми водите, преди да имам разкритие и регулирани контракции. След прекарани 16 мъчителни часа имах едва 3 см разкритие, а околоплодните води все повече намаляваха. Наложи се да родя секцио. След упойките, всичките ми болки за секунди изчезнаха и след около 30 минути се роди моят син. Час по-късно ми го донесоха и едва събрах сили да го поставя на гърда. За мое огромно щастие той успя да засуче! На следващия ден ме качиха в болничната стая и бебето си беше при мен. Започнах да кърмя …
