Пътят на кърменето не започва лесно за Веси Г. и Оги, Историята им показва кое е истински важно в първите дни и как дори когато условията не са идеални, успехът не е невъзможен. Родих в 8:20 ч. сутринта в частна болница в столицата. Отделението беше претъпкано и се наложи аз да остана далече от бебчо. За първи път ме пуснаха да го кърмя в 16 следобед – броях секундите, за да не закъснея и да пропусна. Имах огромния късмет за първото кърмене да ме пуснат в частна стая с удобно кресло. Огромен, огромен късмет. Притеснявах се малко от отношението на акушерките и затова попитах дали може да го съблека. Разрешиха ми (макар после да се учудиха, че е е само по памперс). Разкопчах си нощницата и го гушнах „кожа в кожа“, завит отгоре с одеялцето. Малчо в началото плака, а акушерката се опитваше да ме накара да го кърмя. „Нека се успокои и ще го накърмя. Аз ще се оправя“. Гушкахме се. Успокои се и после се чувстваше добре. След няколко минути потърси да суче („Да знаете, че 5 мин. вече минаха. А вие още ли не се кърмите?! И той е гол?!“). Наместих го и му помогнах да захване …
