Национална асоциация "Подкрепа за кърмене"

Консултанти по кърмене оказват помощ и подкрепа на кърмещи майки в цялата страна.

Национален телефон на консултантите по кърмене 0896  418 488

Новини, Статии

НАУКАТА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИЯ БЕБЕШКИ СЪН

Аманда Руджети, Би Би Си

(оригиналната статия можете да прочетете тук)

 

„Регрес на съня“ просто не съществува. Нощните събуждания са нормални и предпазват от СВДС (Синдром на внезапната детска смърт). 12-часовият непрекъснат сън не е златен стандарт. Ето какво учените искат да знаем за бебешкия сън.

 

Ако просто споменете, че наскоро сте родили,  почти всеки ще ви зададе въпроса: как спи бебето?

Всъщност много изтощени родители очакват с нетърпение момента, когато бебето им най-накрая ще спи през цялата нощ. Особено на запад вече се заражда цяла индустрия от консултанти по сън, книги и статии, които обещават на семействата да постигнат онова, което мнозина търсят като Свещения Граал: бебе, което спи само́ в креватчето си,  през цялата нощ, и поспива за по-големи интервали от време през деня.

Някои педиатри дори предупреждават родителите, че ако тези цели не бъдат постигнати, е по-малко вероятно децата да получат съня, необходим, за да растат и да се развиват оптимално.

Идеята за самостоятелен, непрекъснат бебешки сън обаче далеч не е панацея, тя е и много различна от начина, по който бебетата са спали през по-голямата част от историята на нашия вид. Злоупотребата с нея може да причини доста безпокойство и стрес на родителите, а  може да бъде и опасна за самите бебета.

„Начинът, по който спим сега, в 21-ви век, е някак изключение в еволюционен смисъл. За нас не е било естествено да спим като трупове осем часа – без да се будим, в пълна тишина и в пълен мрак“, казва Хелън Бол, професор по антропология в университета Дърам и директор на Центъра за ранно детство и сън. „Но това е нещо, с което хората в западните общества вече са свикнали“.

„И то се отразява на начина, по който мислим за способностите на бебетата и за това как трябва да се отнасяме към тях.“ (Прочетете повече за това как спането през цялата нощ всъщност е сравнително нов феномен, дори и за възрастните.)

 

Може да има големи разлики в това как бебетата спят (Снимка: pixabay.com)

Спи ли достатъчно?

Притесненията за това дали бебетата спят достатъчно не са нещо ново. Първите „научни“ препоръки датират още от 1897 г., когато в книга за съня от излизащата в Лондон „Съвременна научна поредица“ руски лекар препоръчва новородените да спят по 22 часа на ден. През следващия век, въпреки че този брой часове намалява, продължават съветите за сън с около 37 минути по-дълъг, отколкото в действителност спят бебетата, и тези съвети водят след себе си поколения разтревожени родители.

Експертите са единодушни, че сънят е от решаващо значение за бебетата и малките деца (и в този смисъл, и за възрастните). Липсата на сън се свързва с повишен риск от кардиометаболитни проблеми, със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) и ниски когнитивни постижения, както и с по-лоша емоционална регулация, по-ниски академични резултати и качество на живот.

Много от тези дългосрочни наблюдения обаче включват деца в училищна възраст, а не бебета.  Между наблюденията има връзка, но тя не е причинно-следствена. Единственият начин да разберем дали определено количество (или недостиг) на сън „причинява“ специфично състояние като Синдром на дефицит на вниманието (както подсказват някои изследвания) би било рандомизирано контролирано проучване. То би включвало лишаване от сън на група деца в продължение на години, и очевидно е неетично. Така че е трудно да се разгадае доколко връзката всъщност не е обратна – може би просто децата с ADHD спят по-малко.

 

„Точно както възрастните се различават по отношение на съня, така се различават и бебетата“, казва Алис Грегъри

 

Разбира се, вероятно е взаимовръзката между съня и развитието да е двупосочна. Краткосрочни рандомизирани контролирани проучвания са установили, че бебетата, на които е поставена задача за памет, са се справили по-добре, когато са дремнали, и че на уморените бебета им е по-трудно да се справят с епизод на стрес, отколкото на бодрите техни връстници – заключения, които едва ли ще изненадат някой родител.

Но макар това да означава, че не трябва да правим нищо, за да пречим на съня (като например умишлено да принуждаваме детето да стои будно), не означава, че всяко бебе се нужда от 12 часа непрекъснат нощен сън плюс няколко двучасови дремки през деня.

„Точно както възрастните се различават по отношение на съня, така се различават и бебетата“, казва Алис Грегъри, професор по психология, специализираща в областта на съня в университета Голдсмит в Лондон и автор на книгата “Задрямване: Науката за съня”.

Тя посочва, че препоръките на Националната фондация за съня в САЩ са бебетата до три месеца да спят 14-17 часа на денонощие, но за някои от тях може да са достатъчни само 11, а други да се нуждаят от цели 19 часа. Междувременно Американската академия по медицина на съня изобщо не включва в насоките си бебета под 4-месечна възраст. И нито една от двете институции не задава съотношение между количеството нощен сън и продължителността на дневните дремки.

„Тези различия подчертават, че дори водещите експерти не са постигнали съгласие относно съня на бебетата“, допълва Грегъри.

Какви са разликите се вижда, ако наблюдавате как всъщност спят бебетата. В едно австралийско проучване, включващо 554 бебета на възраст между 4 и 6 месеца, те спят средно 14 часа за денонощие. Но ако погледнете данните по-отблизо, ще разберете, че съществува повече от осем часа разлика между най-спящите и най-малко спящите сред тях! „Има огромни разлики в продължителността на съня между 98-ия и 2-рия перцентил в таблицата“, оценява резултатите от изследването Хариет Хискок, педиатър в Кралската детска болница в Мелбърн.

 

Режим на съня

Какво ще кажете за режим, който определя времето за сън (и хранене) през деня? Или за нощен режим, известен също като „от седем до седем“, (в който бебето спи от седем вечерта до седем сутринта), който се смята за златен стандарт от безброй книги и консултанти по бебешки сън.

В първите дни от живота на бебето този режим е особено труден за следване. Това е така, защото физиологичните функции, които казват на възрастните, че нощта е за сън, като отделянето на мелатонин и ритъмът на телесната температура, започват да се появяват най-рано от осем до единадесетседмична възраст при здрави, доносени бебета. Излагането на новородени на светлина през деня и на тъмнина през нощта може да помогне за задействането на тези механизми. (И въпреки твърденията на някои обучители по сън, бебетата не произвеждат мелатонин през деня – а, ако го правеха, това би объркало циркадния им ритъм – така че не е необходимо да слагате бебетата да спят в тъмна като рог стая с цел производство на мелатонин.)

„Основната теория за регулиране на съня предполага, че има два процеса, контролиращи съня и събуждането“, казва Грегъри. „Първият е хомеостатичният процес (идеята, че колкото по-дълго сме будни, толкова по-сънливи ставаме), а вторият е циркадният процес (процес, подобен на часовник, който води до по-голяма вероятност да сме сънливи или будни в определени часове на деня и нощта).

„И двата процеса са недостатъчно развити при бебетата, което води до разликите в съня на бебетата и  възрастните.“

Сънят по гръб може да намали риска от Синдром на внезапна детска смърт (Снимка: pixabay.com)
Сънят по гръб може да намали риска от Синдром на внезапна детска смърт (Снимка: pixabay.com)

В глобален контекст времето за лягане в 19:00 ч. може да изглежда доста произволно избрано. В много култури бебетата и децата заспиват по-къснооколо 22:45 ч. в Близкия изток, 21:45 ч. в Азия и 22:00 ч. в Италия – и също се събуждат по-късно.

Редица проучвания свързват по-ранното лягане с резултати като по-добро академично представяне и по-нисък риск от затлъстяване. Но тези изследвания включват деца в предучилищна възраст и по-големи деца, а не бебета. Също така не е ясно дали времето за лягане по своята същност има значение. Тъй като училището и другите рутинни дейности за децата обикновено започват по-рано през деня, децата, които лягат рано, са склонни да спят повече като цяло, а семействата, които слагат децата си да спят рано, могат да имат и други начини за изграждане на здравословни навици. Да открием и тези други фактори не е лесна задача.

Съществува  ограничено количество доказателства, че по-малките деца отделят мелатонин, „хормона на тъмнината“, който ги кара да са сънливи, по-рано вечер от възрастните. Но не и толкова рано, колкото много хора смятат. Едно малко проучване в Провидънс, Роуд Айлънд, установява например, че дори в САЩ, където  слагат децата да спят по-рано, малките деца не започват отделянето на мелатонин преди 19:40 ч. Следобедният сън и сънят през деня също могат да затруднят освобождаването на мелатонин. Струва си да отбележим, че тъй като освобождаването на хормона е процес, а не копче за включване и изключване, това далеч не означава, че 19:40 ч. е оптимално време за лягане – може да  е и по-късно.

За някои семейства нощен сън от седем до седем е чудесно работещо решение. Но за други опитите да го приложат насилствено, могат да причинят значителни проблеми със съня. „Нашите данни показват, че ако малките деца бъдат сложени да спят в биологично неоптимално време, те няма да се чувстват готови за лягане и ще се съпротивляват (например да излязат от спалнята за още една чаша вода, да викат родителите си, да откажат лягане, да изпаднат в истерия)“, пишат изследователите от изследването на Роуд Айлънд. И ако се окаже, че вашето бебе не се нуждае от пълни 12 часа сън на нощ, тогава принуждаването му да спи в 19 часа може да има непредвидими последици – като „разделени нощи“, когато бебето се събужда за продължителен период от време посред нощ или  много рано призори.

По-гъвкавият подход към съня може също да ви направи по-склонни да откликвате на нуждите на бебето от хранене, което означава да реагирате на сигналите за глад на бебето, вместо да го храните по определен график. Известно също като хранене, водено от бебето или хранене на поискване, до откликвате на нуждата от храна се препоръчва от асоциации като Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS), УНИЦЕФ, британската родителска благотворителна организация NCT и Американската академия по педиатрия, независимо дали кърмите, или храните с шише.

Проучванията показват, че отглеждането на бебето, в което се ръководим от нуждите му, има редица предимства пред строгия, наложен от родителите режим или рутина. Изследванията са установили например, че колкото повече родителите контролират храненето на бебето си, толкова по-вероятно е детето да наддаде твърде много или твърде малко (въпреки че, както отбелязват авторите, „не знаем дали храненето по график причинява затлъстяване на детето или родителите  на деца със затлъстяване реагират на опасенията относно затлъстяването на детето си, като не откликват на сигналите за глад на децата си“). Това може да повлияе и на кърменето: храненето на поискване е от ключово значение за осигуряване на достатъчно кърма, а кърменето по график се свързва с по-ранното му спиране; майките, които четат книги, насърчаващи стриктния сън и хранителни режими, са по-малко склонни да кърмят изобщо.

„Излиза, че майките, които искат режим, спират да кърмят, или пък самото следване на режим намалява количеството кърма“, казва Ейми Браун, професор по обществено здраве в университета в Суонси в Обединеното кралство и директор на центъра за кърмене, хранене на малки деца и превод, и автор на две от последните проучвания. „Вероятно и двете.“

Наблюдаването и следването на нуждите на бебето може също да е от полза за психичното здраве на родителите. Режимите, водени от родителите, са свързани с по-високи нива на тревожност сред майките. Друго проучване, в което Браун е съавтор, установява, че майките, които използват насърчаващи спазването на стриктни режими книги за бебета, са по-склонни да кажат, че се чувстват депресирани, стресирани и по-малко уверени в родителските си способности – въпреки че си струва да се отбележи, че стресираните родители може да са по-склонни по начало се обръщат към такива книги за бебета или да следват режим.

В крайна сметка, казват изследователите на съня, не е необходимо да е толкова сложно. За да разберете какво е оптимално за всяко отделно бебе – дали режим, организиран около съня от седем до седем, или нещо друго – наблюдавайте конкретното бебе.

„Винаги казвам на родителите, ако бебето ви през деня като цяло е щастливо, тогава вероятно е добре. Ако е сприхаво, раздразнително, може би проблемът е в съня“, казва Хискок.

 

Сън през цялата нощ

Ако да се постигнат определен брой часове сън в определени периоди от време не е достатъчно, родителите биват насочвани и към друга цел – сънят на тяхното бебе трябва да бъде „непрекъснат“.

Книгите и консултантите по сън често казват, че дълбокият, непрекъснат сън е по-полезен за развитието на кърмачето (без да споменаваме, че е далеч по-необезпокояващ за родителите). Но ако 12-часовият непробуден сън е оптималната цел, чисто биологично това е голямо предизвикателство, и дори да е възможно да се постигне, може да изложи вашето бебе на риск. (Прочетете повече какво всъщност се случва, когато бебетата се приучават към сън.)

Откликващото на нуждите на бебето родителство има много предимства (Снимка: pixabay.com)

Всички човешки същества се будят между циклите на сън. Когато нашите нужди са удовлетворени (не ни трябва още едно одеяло или не ни се ходи до тоалетната например) и сме спокойни (кой не се е будил, мислейки си за онази презентация или караница), ние, възрастните, се пробуждаме леко и после заспиваме отново. Ето защо повечето от нас дори не помнят тези моменти на събуждане на сутринта.

Но циклите на съня при възрастните продължават по-дълго – около 90 минути. Продължителността на циклите на съня при бебета може да бъде наполовина. И за разлика от възрастните, бебетата не могат сами да задоволяват собствените си нужди, затова те често се събуждат напълно.

Най-очевидният пример е храненето. В сравнение с другите примати, човекът има по-голям мозък и по-тесни родови канали – вероятно за да можем да пазим равновесие, придвижвайки се  на два крака. В резултат на това бебетата се раждат неврологично много по-незрели за разлика от останалите бозайници – обемът на мозъка на новороденото е една трета от този на възрастния човек.

Това означава, че новородените имат нужда от много повече енергия, за да се развиват бързо след раждането. Те са също така относително безпомощни, изискват постоянна близост на възрастния, който се грижи за тях. В резултат на това, вместо да е богата на мазнини – което би засищало бебето и би позволило то да бъде оставяно само за по-дълги периоди от време – кърмата е с високо съдържание на захари, усвоява се бързо, а това изисква по-често хранене. Като добавим към това и малкия обем на стомахчето на новороденото, което побира едва 20 мл храна наведнъж (или около 4 чаени лъжици), става ясно защо то се нуждае да се храни толкова често денем и нощем.

„Малките бебета се будят. Това е, което правят: хранят се и се будят“, обяснява Уенди Хол, почетен професор в Училището за медицински сестри на Университета на Британска Колумбия и дългогодишен изследовател на детския сън. „С времето бебетата започват да удължават периода на сън през нощта. Около третия месец може да прекарват в сън около пет или шест часа, ако нещата вървят добре. И това е дар. Но това не означава, че няма да се налага да ставате два или три пъти през нощта, за да ги храните. Означава само, че интервалите, в които спят, може да са малко по-дълги“.

С порастването на бебето денонощното хранене започва да става по-рядко. Според много изследователи на съня около шестия месец здравите бебета с нормално тегло нямат „нужда“ да се хранят през нощта, поне не от гледна точка на набавянето на калории. (Експертите по кърмене често не са съгласни с тази теза, като посочват, че, ако им бъде позволено, бебетата се събуждат за хранене нощем и след шестия месец.) Но събуждането и нуждата от възрастния поради други причини са често срещани. Това е особено валидно за периода на първата година след раждането, когато бебетата са най-уязвими и нервната им система е най-незряла.

 

Тримесечните бебета се будят около 15 пъти на нощ

 

Едно скорошно изследване на 5 700 деца във Финландия установява, че тримесечните бебета са се будили и са имали нужда от успокоение средно около 2,2 пъти, като честотата е варирала от 0 до 15 пъти в различните случаи. Това е продължило през цялата първа година от живота на бебетата. Осем от десет родители на тримесечни и осеммесечни бебета споделят, че децата им са се будили повече от пет пъти на нощ седмично. След дванайсетия месец е настъпила значителна промяна – почти две трети от 18-месечните бебета, както и три четвърти от двегодишните не са имали повече нужда от приспиване през нощта. Изследването също установява, че качеството на съня варира силно, особено до двегодишна възраст.

Други изследвания също достигат до подобни изводи. Едно от тях използва записи на съня на 80 бебета за четири нощи и показва, че броят на нощните събуждания не се променя през първата година след раждането. Интересното е, че с времето възрастните започват да реагират на тези събуждания по-рядко. „Бебетата продължават да се будят също толкова често, но с увеличаването на възрастта им прекарват все по-малко време извън креватчетата си“, констатират изследователите.

Важно е да се отбележи, че макар събуждането е продължава при по-големите бебета, дори при деца до 3-годишна възраст, ако то продължава да бъде често, е препоръчително да се направи медицински преглед, за да се изключи наличието на рефлукс или подезична юздичка. (Прочетете повече за рисковете на подезичната юздичка.)

Защо буденето не е вредно

Колкото и стресиращо да е за изморените родители, честото буденето на бебето има и друга причина – собствената им защита.

Когато говорим за Синдрома на внезапната детска смърт, фазата на дълбокия сън, или т. нар. бавновълнов сън, е потенциално опасна. В тази фаза бебето може внезапно да спре да диша. Здравото бебе ще се събуди. Но бебето, при което са налични рискови фактори (които обикновено все още не са диагностицирани, като например абнормност на мозъчния ствол), може и да не успее.

С израстването сънят и навиците на детето се променят (Снимка: pixabay.com)

Поради тази причина преждевременното принуждаване на бебето да спи по-дълго и по-дълбоко може да увеличи риска от Синдром на внезапната детска смърт, казва Джеймс Маккена, основател и директор на Поведенческата лаборатория за майчин и детски сън в Университета на Нотр Дам, Индиана, САЩ, и ръководител на Катедра по антропология в Университета „Санта Клара“, Калифорния.

Най-злополучно известният пример в това отношение е слагането на бебетата да спят по корем. Това изглежда им помага да спят по-дълбоко, но и повишава риска от СВДС до 13 пъти. След проведените по целия свят кампании, които учат родителите да слагат бебетата да спят по гръб, нивата на СВДС рязко спаднаха.

„Ние създадохме епидемия от СВДС“, признава МакКена. „Искахме да разпространим идеята за ранния здрав сън – дълбок сън, непрекъснат сън, с по-малко събуждания. Така че съветвахме децата да бъдат слагани да спят по очи, за да не се будят толкова често, което е доказан рисков фактор за СВДС“.

 

По-добре ли е за бебета да спят по-дълго и по-дълбоко? Не и според изследванията

 

А какво ще кажете за разбирането, че по-дългите и по-дълбоки периоди на сън, без събуждане, са по-полезни за развитието на детето? Макар да е често срещано, то не е подкрепено от изследванията.

Изследователят на съня Джоуди Миндел наблюдавала 117 бебета и малки деца през регулярни интервали за 18-месечен период. „Нашите данни в САЩ показаха, че няма връзка между съня и последващото  когнитивно развитие на децата“, казва Миндел, която е Изпълнителен директор на Център за изследване на съня в Детската болница на Филаделфия. Нейният екип е открил дори слабо изразена връзка между по-честото нощно будене и по-добрите познавателни резултати при децата.

Друго изследване от Канада е проследило съня на повече от 350 шест- и дванадесетмесечни бебета и техните умствени и двигателни умения на възраст 36 месеца. Не са открити „значими връзки между съня през цялата нощ и психично развитие, психомоторното развитие или настроенията на майките на по-късен етап“, пишат авторите. Но „е установена връзка между непрекъснатия сън през нощта и значително по-ниските нива на кърмене“, добавят те.

Най-мащабното и продължително изследване на бебета, при които са осъществявани поведенчески интервенции за намаляване на проблеми със съня като нощни събуждания, не е открило разлики с децата, които не са били приучавани да спят по-дълго по отношение на навиците за сън, поведението, емоционалната регулация или качеството на живот на шестгодишна възраст.

Има някои доказателства за връзка между липсата на сън и по-слабото социално и емоционално развитие, макар че те се отнасят до случаи, в които е намалено общото време за сън, а не когато бебетата се будят по-често.

Усвояването на ново умение, като пълзене или прохождане, превъзбужда бебетата и ги кара да се будят по-често нощем.

 

Това твърдение е истина, но отново стои въпросът дали става дума за причина и следствие или за взаимна свързаност. Бебето, което е по-нервно и има нужда от повече успокоение от родителите си през деня или през нощта, може просто да е дете, което има трудности с емоционалната регулация.

„Не знаем дали причината е в съня или е ранен маркер за подобно затрудение“, казва Миндел.

 

Регрес на съня

Какво да кажем за регреса на съня? Този термин често се използва за назоваване на определени периоди, в които сънят става по-хаотичен. За тях се смята, че са чести и предполагаемо предвидими: в един уебсайт за консултации за сън се посочват следните: регрес на четвъртия месец, регрес на осмия-десетия месец, регрес на единадесетия-дванадесетия месец и регрес на осемнадесетия месец (но в същия сайт се посочва, че въпреки честите сходни поведения, „няма регрес на шестия месец“).

Най-плашещото е, че регресът на четвъртия месец има репутация – съвсем неточно – на постоянен. „Той няма да премине, докато бебето не се научи да се самоуспокоява“, пише в друг сайт за приучаване към сън.

Проблемът според изследователите на съня е, че регресът на съня не съществува – не и по начина, по който често се описва.

„Това е абсолютен мит“, казва Миндел. „Аз имам много, много голяма база данни за съня. Наблюдавала съм всеки месец от съня на бебето до навършване на двегодишна възраст и няма нито един месец, в който да се открива внезапен пик в проблемите със съня. Тяхното ниво е постоянно във времето. Просто при различните бебета се наблюдават в различни периоди.“

Тези регреси обикновено нямат нищо общо със съня, а по-скоро с други аспекти на развитието. Усвояването на ново умение, като пълзенето или прохождането, превъзбужда бебетата и ги кара да се будят по-често през нощта. Причината за това може да бъде и психологическа.

„Възможно е при бебето вече да се формира идеята за постоянството на обектите (и то да разбира, че членовете на семейството му не изчезват, когато излязат от стаята, ето защо вместо да заспи, то ги вика да се върнат“,  смята Грегъри. Тя добавя, че промените в съня могат да са признак за медицински проблеми като рефлукс например – ето защо, ако имате притеснения, е важно да потърсите здравен специалист.

Обикновено регресът на четвъртия месец се обяснява с промяна в структурата на бебешкия сън, но тази промяна може да се случи по всяко време през първите шест месеца, като може да се случи и постепенно. При всички положения тя не е знак, че нещо „върви назад“.

„Ние имаме няколко маркера за развитието на съня. Един от тях е съотношението между REM-съня (парадоксалния сън) и не-REM съня (бавновълновия, дълбокия сън). Другият показател е най-дългият интервал на сън – колко дълго време може да спи бебето без да се събуди“, казва Томас Андерс, бивш професор по психиатрия в Университета на Калифорния-Дейвис и изследовател на съня с повече от 40 години опит. „И двата се развиват много бързо през първите шест месеца от живота. Периодът на най-дългия сън нараства, събужданията намаляват. Това, което се има предвид, когато се говори за регрес, не е приложимо, тъй като никой от тези маркери не регресира“.

Бебетата имат нужда от помощ от родителите си за емоционалната си регулация, включително да успеят да се отпуснат достатъчно, за да заспят. (Снимка: pixabay.com)

И макар че с порастването бебетата развиват свои собствени предпочитания, свързани със съня, няма доказателства, че която и да е промяна в него е „постоянна“.

В едно изследване, което сравнява съня на бебетата в Азия и в западните държави например, Миндел стига до извода, че в голямата си част бебетата се будят по-рядко с увеличаването на възрастта – включително в азиатските страни, в които те много по-често спят при родителите си и по-рядко сами.

Самостоятелен сън

Режимът на сън обикновено се базира на една идея: бебетата трябва да заспиват самостоятелно от възможно най-ранна възраст. Може да е трудно да накарате бебето да заспива, както и да продължи да спи, само. Незрялата нервна система на бебетата (помните ли тези малки мозъци на новородените?) предопределя нуждата грижещите се за тях да им помагат за справянето с емоциите, включително да ги успокоят достатъчно, за да заспят.

Това се потвърждава от начина, по който родителите приспиват бебетата си. Във финландското проучване сред 5700 деца, споменато по-рано, по-малко от половината родители казват, че бебе им заспива самостоятелно. В едно анкетно проучване на Миндел и колеги едва малко над половината от родителите твърдят, че техните бебета на възраст между 9 и 11 месеца заспиват сами в креватчето си. Сред останалите, почти половината са хранили бебетата си, за да заспят, една трета са били носени, за да заспят, а повече от една четвърт са ги люлеели.

Авторът на книги като Sleeping Through the Night и Take Charge of Your Child’s Sleep, Миндел е привърженик на използването на стратегии, които помагат на бебетата да заспиват самостоятелно. Въпреки това тя казва, че няма причина да се смята, че успокояването на бебето ще попречи на развитието му.

„Смятаме ли, че бебетата, които често се будят през нощта, не развиват самостоятелност?“ Тя се засмива. „Не. Мисля, че хората отдават прекалено голямо значение на съня. Има толкова много други неща, които се случват.“

„Помага ли той на семейството в ежедневието? Да, определено.“

Дори споделянето на общо легло, което е пълна противоположност на самостоятелния сън, няма категорично влияние върху развитието. Някои проучвания установяват, че няма връзка между съвместния сън  с бебето и дългосрочните му когнитивни и поведенчески умения и че споделеният сън има пренебрежим благоприятен ефект върху по-късните когнитивни умения. Има и проучвания, които показват, че той може да намали риска от несигурна привързаност.

Но други проучвания пък, включително изследване на близо 4000 тримесечни деца в Бразилия, проследени до навършване на шестгодишна възраст, откриват, че деца, които споделят легло с майките си, са по-склонни да развият психични разстройства. Съществува и връзка между споделянето на общо легло и по-голяма вероятност децата да имат проблеми със съня.

Тези проучвания обаче имат един съществен недостатък: тъй като изследователите не са попитали родителите защо бебетата спят в общо легло с тях, е невъзможно да се разбере дали определен режим на спане „причинява“ някакъв конкретен резултат. Ако родителят оставя детето в леглото си, защото то не иска да се успокои само, това може да  е знак за скрит проблем, който детето би имало независимо от това къде спи.

От друга страна, родителите, които взимат детето си в леглото, може също да са родители, които откликват на нуждите на детето и през останалото време, което увеличава вероятността за сигурна привързаност. И в двата случая споделеният сън може да е индикатор, а не причина за проблемите. Всъщност изследователи в американска военна база са установили, че децата, които споделят общо легло, когато единият от родителите им заминава на военна служба, по-рядко имат психиатрични проблеми и са с по-добро поведение от децата, които не са били в общо легло.

 

За мен е изключителен проблем това, че караме родителите да си мислят, че нещо не е наред с бебето им, когато то се държи просто като бебе – Хелън Бол

 

Това може да е причината защо в онези части на света, където споделеният сън е норма, тези разлики да не се наблюдават: там споделеният сън не е в резултат на проблем.

И наистина, едно от малкото проучвания, предназначени да отчетат тази разлика, установява, че децата в предучилищна възраст, които са споделяли легло с родителите си още като малки бебета, са по-самостоятелни и социално независими не само от децата, които винаги са спали сами, но и от децата, които са започнали да споделят легло след едногодишна възраст, считано за „реактивен“ споделен сън. (Информация за безопасен споделен сън с бебето можете да намерите тук.)

 

Проблеми със съня

Независимо от това, че е обичайно бебетата да се будят или да не искат да спят сами, родителите често се притесняват, че сънят на децата им не е нормален. Близо 40% от родителите на 8-месечни бебета в голямото финландско проучване например, са заявили, че смятат, че детето им има проблеми със съня.

А как изследователите на съня дефинират „проблем със съня“?

 “Няма общоприета или количествено измерима точна дефиниция“, казва Хискок. „Но на първо място, ако родителите виждат нещо като проблем, то това е проблем, за който трябва да се вземат мерки.“

В някои случаи това може да означава просто обучение, казва Хискок. „Ако някой родител каже, че има тримесечно дете и то се буди два пъти през нощта, за да се нахрани, и са изтощени – вие ще кажете, ами всъщност това е нормално поведение.“

Осъзнаването на това е от ключово значение, не на последно място поради факта, че мисълта, че бебето ви има проблем, когато то всъщност има същото поведение като много други бебета, може да влоши проблема – например да увеличи стреса и тревожността на родителите (които и без това вече са уморени). Родителите, които вярват, че детето им има постоянен проблем със съня, е по-вероятно да изпитват гняв към бебето си и да не са уверени в родителските си умения. (Има и друг аспект – убежденията на родителите оказват влияние върху начина, по който децата им спят. Едно проучване дори установява, че убеждението на бременна жена, че бебето ѝ ще има нужда от помощ през нощта, е било индикатор за това, че шестмесечното ѝ дете ще се буди повече).

Голяма част от това, което смятаме за проблем, се определя и от културните ни очаквания. В едно голямо проучване Миндел установява, че това, което родителите възприемат за проблем, варира значително в различните държави. Само 10,1 % от родителите във Виетнам са смятали, че има проблем, докато в Китай те са 75,9 %.

„Мисля, че цялата идея за проблеми със съня при бебетата е нездрава. Тя внушава на родителите, че нещо не е наред с бебето им. За мен е изключителен проблем това, че караме родителите да си мислят, че нещо не е наред с тяхното бебе, когато то се държи просто като бебе“, казва Бол.

 

Произходът на мита

И така, колкото и обсебени да са много родители от съня на бебетата си, изглежда, че имаме съвсем погрешна представа за съня. Как е възможно това?

Както вече сме писали в BBC Future, голяма част от представите ни за детския сън се дължат на културни ценности, възгледи и идеологии, а не се базират на научни изследвания и доказателства.

 Антропологът Маккена, привърженик на безопасния съвместен сън (който той нарича „сън на гърдите“), обяснява, че в продължение на векове е било не само обичайно, но необходимо бебетата да спят в едно легло с родителите си. Без електричество или отопление (а често и без друга свободна стая), да останат близо до майките си е било удобно, предпазващо и улесняващо кърменето. В повечето култури това продължава да е така.

„Преди 19-ти век сънят на бебетата обикновено не е бил приоритет на младите родители, като в популярните по онова време наръчници за родители не се споменава нищо за него“, пишат антрополозите Дженифър Г. Розиер и Трейси Каселс. „Когато бебето се e будело, е имало или буден член на семейството, готов да се погрижи за него, или спящ член на семейството до него, който е можел бързо да се отзове. Битувало е разбирането, че бебетата (и възрастните) спят, когато имат нужда от сън, и че са будни, когато има нужда да бодърстват.“

В началото на 19-ти век настъпва индустриалната революция, появява  се средната класа и се поставя нов акцент върху самостоятелността. Удължаването на работния ден води до повишена необходимост от непрекъснат сън през нощта, урбанизацията увеличава броя на млади родители, които живеят далеч от подкрепата на семействата си, а лекарите-мъже, които вярват, че пребиваването на няколко души в едно и също място за спане може да „отрови“ въздуха, започват да заместват напътствията на майките и акушерките. Новите книги наблягат на нуждата от стриктен режим на сън и на важността бебетата да спят сами, за да бъдат самостоятелни и силни.

Това, обаче не се случва навсякъде. „Японците считат културата на САЩ за доста безмилостна в стремежа към такава самостоятелност на малките деца през нощта“, отбелязва един изследовател. В Гватемала майките от племето Майа реагират на информацията за американските практики за сън с „шок, неодобрение и съжаление“.

Днес много уморени родители черпят информация от книги или консултанти по бебешки сън сън, които набират популярност и извън САЩ. Много от книгите обаче не се базират на доказателства, а индустрията на консултантите по сън не е регулирана. В крайна сметка всеки може да се нарече експерт по сън.

В същото време дори здравните специалисти често нямат подготовката и не са обучени в областта на бебешкия сън. Едно проучване установява, че в 126 медицински учебни заведения в САЩ студентите получават само 27 минути обучение по детски сън. Проучване на канадски здравни работници открива, че само 1 % от тях са получили някакво обучение по детски сън в медицинското училище, а проучване на 263 здравни специалисти в Австралия установява, че те са отговорили правилно на по-малко от половината въпроси за детския сън. А това са страни, за които обучението по сън е приоритет.

Какъв е изводът? Най-голямата и най-вредната заблуда за бебешкия сън май е доста проста – че има само един правилен начин, по който бебетата трябва да спят.

„Различните семейства имат различни изисквания и предпочитания и използват различни подходи към съня на бебето“, казва Грегъри.

„Това е в реда на нещата, стига безопасността винаги да е на първо място при вземането на решения, а хората, които се грижат за бебета, трябва да са наясно с начините, по които могат намалят риска и да предотвратят Синдрома на внезапна детска смърт.“

Обяви от Napazar.eu
Използването на текст, изображение или каквато и да е друга част от този сайт е забранено
без изричното писмено съгласие от страна на Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене"
© 2010 - 2022 Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене" | Всички права запазени