Първи опити с кърменето

Разказва Х., майка на Мая

-
Кърмя дъщеря си Мая вече почти годинка и това са едни от най-прекрасните ни моменти заедно. Никога обаче няма да забравя колко трудно беше началото и колко често бях на косъм да се предам пред проблемите.

Мая се роди със секцио около десетина дни преди термин с тегло 3 070гр. Причините за лошия старт бяха няколко: неадекватни съвети от болницата да не кърмя нощем, късно слязла кърма заради секциото, късно слагане на бебето на гърда, поради което през първите си дни то получаваше АМ от биберон с огромна дупка (а веднъж дори видях как го бяха подпрели на креватчето и течността едва ли не давеше горкото същество). Съветваха ме също да кърмя с протектори, защото зърната ми били много лоши и нямало да се получи.

След като се прибрахме от болницата започнах да кърмя на поискване, но бебето заспиваше на гърдите ми, след това се будеше, искаше отново да суче и само като я сложех на гърда отново заспиваше. Резултатът: две седмици след раждането контролното теглене показа, че не само няма наддаване, а Мая дори е свалила от теглото си на изписване. Педиатърката препоръча да додавам изцедена кърма от шише, а където не достига количеството, да добавям АМ. Друга педиатърка пък директно ме диагностицира с малко кърма и предписа АМ.

Тогава се свързах с Хедра и започнахме заедно да се борим с това заспиващо бебе. Оказа се, че зърната ми са съвсем нормални – но заради проблемите със сукането на Мая се наложи още известно време да ги използвам.

Мая сучеше слабо и неефективно, като незряло бебе – с кратки изблици на сукане и много некоординирано. Затова на гърдата получаваше само млякото, което спонтанно изтичаше и заспиваше почти веднага, когато силната струя спре. Оказа се, че трябва постоянно да я стимулираме да остава будна. Хедра ми показа как да правя компресия на гърдата и това малко помогна бебето да започне да приема повече кърма от гърдата. Въпреки това се налагаше да се изцеждам на всяко хранене, за да увелича млякото и да поддържам количеството.

От недостатъчното сукане в началото и големите нощни паузи кърмата ми не се беше стимулирала и количеството не беше голямо. Въпреки това само 2-3 пъти ми се е налагало да давам АМ, но го изживявах много тежко.

Първите няколко месеца храненето на Мая беше безкраен цикъл от кърмене, мерене, изцеждане и додаване от шише – денем и нощем. Изцеждането беше голяма мъка – гърдите трудно „пускаха” млякото и една сесия траеше поне 40 минути, което беше много изтощително. Първоначално смятах, че като увелича силата на вакуума, това ще помогне по-лесно да се изцедя – но твърде силният вакуум допълнително травмираше гърдите ми. Въпреки това упорствах и не се отказвах – 2 месеца по-късно бях увеличила количеството мляко почти двойно.

За увеличаване на кърмата може би помогнаха не толкова чайовете и билките, колкото достигналото почти до истерия изцеждане на не повече от 3-4 часа. Още на втория месец премахнах и протекторите за зърна – борех се все още с раничките и вазоспазмите от плиткото сукане, но без тях за детето беше много по-лесно да суче.

Огромна беше помощта на мъжа ми, който поемаше нощното „кърмене“ от шише, за да може между изцежданията да ми остане поне малко време за сън. През цялото време поддържах постоянен контакт с Хедра, която ме окуражаваше, даваше ми информация какво още да опитам и заедно с мен се опитваше да разгадае причината за трудностите с кърменето на дъщеря ми. Срещнах се и с д-р Анета Попиванова в Кабинета по кърмене, която ме убеди, че причината бебето да заспива не е толкова в липсата на кърма или в проблем със зърната ми, а по-скоро в комфорта, който изпитва от близостта с мен.

Със захранването постепенно оставих помпата, а кантара подарих на приятелка – нещо, което само месец-два преди това не бих повярвала, че ще ни се случи. Вече не дохранвах с изцедено мляко и можех спокойно да я кърмя и извън къщи, не ми беше необходимо да нося шише и да затоплям мляко. Това бяха най-спокойните моменти на безкрайни и безгрижни разходки, когато чувствах, че само аз съм напълно достатъчна на дъщеря ми.

В момента Мая е на годинка – тежи около 8 500 гр., храни се с почти всичко (без прясно мляко и белтък) и се кърми нощем и денем, когато съм наблизо. Постепенно тя изобщо забрави как се пие мляко от шише и сега не може да употреби складираната в хладилника кърма. Най-сладките ни моменти са когато нощем припълзи и сама ме отвие и посочи, че иска млекце