Национална асоциация "Подкрепа за кърмене"

Консултанти по кърмене оказват помощ и подкрепа на кърмещи майки в цялата страна.

Национален телефон на консултантите по кърмене 0896  418 488

Вашите истории

Моите кърмачески неволи

Xхх, майка на Ууу

Бременността ми бе непланирана и неочаквана. Дори повече от това – 2 седмици преди да разбера, че съм бременна, обсъждах с приятеля си сериозно предложение за повишение, което означаваше да оставим лични планове на задан план за поне 2-3 години. Решихме да приема предложението, а след това се наложи да откажа с много тъга в сърцето.

Родих леко, въпреки че беше първото ми раждане. След като малкият изплака, дежурната педиатърка и акушерката веднага нещо загледаха и започнаха да възстановяват как точно е излязъл при раждането. Все още не разбирах какво говорят. Спомняха си, че когато е излязал ръчичката му е била подпряна в единия ъгъл на устата. Казаха „позиционна деформация”. Когато плачеше, устичката му се изкривяваше по странен начин. Тогава не знаех какво значи това и какво може да означава за кърменето. Бях прекалено изморена, за да се притесня много. Но все пак се притесних, нали нещо не беше наред с детето ми.

На сутринта мъжът ми първи го видя. Той пък беше още по-притеснен, понеже стандартно все има някакви черни мисли. Дани беше на кислород. Мъжът ми ме заведе при него в родилната зала да го видя. Не ме държаха краката, но не можех да се отделя от него. Една акушерка ми донесе стол. Донесоха ми го да го накърмя 12 часа след раждането. Бях повече от убедена, че нямам кърма все още. Не знаех и дали ще имам. Слагах го да суче и едвам го откачах, защото считах, че стига толкова ме е дърпал на сухо. А той не пускаше.

Изредиха се двете педиатърки в болницата да ме успокояват, че бебето е добре. Всяка една от тях ме попита „Суче ли?”. Никоя не дойде да види дали и как суче. При моя позитивен отговор казваха „е, значи всичко е наред”. Заради проблема едната ми препоръча консултация с доцентка от педиатрията,  която да направи трансфонентална ехография на Дани. Другата ми препоръча рехабилитатор.

Прибрахме се вкъщи няколко дни по-късно. Преди да ме изпишат, лекарката ми стисна едната гърда и видях и аз няколко капки, та се успокоих, че поне в едната гърда имам кърма. Толкова ми е смешно сега всичко това, като погледна назад. Спомням си как обяснявах на мъжа ми когато кърмех малкия вкъщи, че в едната гърда имам кърма, но за другата не съм сигурна. Кърмех на 3 часа. На всяко кърмене редувах гърдите – както бях чувала, че се прави.

Вечерта след като ме изписаха от болницата срещах първия си кърмачески проблем. Гърдите ми щяха да се пръснат. Не можех да изцедя нищо с помпата. Топли душове, цедене, цедене под горещия душ и нищо. Следваха студени зелеви листа и накрая стигнах до Мастодинон. По-късно прочетох, че зелето намалява кърмата, но тогава в чудо се бях видяла.

И така, мина тази криза и продължих да кърмя на 3 часа. Малкият обаче започна да виси по много време на гърда. Взехме и кантар по препоръка на педиатърката. Така се заричах, че няма да се тормозя с това нещо, но изведнъж оставих бебето и хукнах като обезумяла да го купувам. Малкият започна да виси по повече от час на гърда. Май рекорда ни е някъде към 1:45 минути. Не мога да кажа спеше – все ми се струваше, че полага някакви усилия. Но… кантарът показваше, че е изял смешни количства.

Писах в кърмаческия форум. Много майки се включиха да ме съветват – да се затворим на тъмно, да забравим за всичко и само да се кърмим и всичко ще е наред. Моят математически ум обаче нещо не го приемаше това – по 2 часа  да се кърмим от всеки 3 ?!? Това не може да е нормално.

Не спирах да се тормозя как правя всичко, и така и не става. Инсталирах лаптопа пред мен и докато кърмех с часове, изчетох почти цялата кърмаческа библиотека на форума. Цедях след всяко кърмене – от къде сили след като си кърмил час и половина…

Освен всичко друго и бебето ми спеше нощем. Не се будеше за хранене. Четох колко е важно да го будя и да го кърмя, защото жълтеницата го успива. Навивах си будилник, за да стана, да събудя детето и да го кърмя. Преобувах го и го теглих на кантара по 3 пъти, за да съм сигурна, че правилно съм премерила. 3 пъти преди и 3 пъти след кърмене. После дохранвах, защото педиатърката ми вдигна един скандал как гладни бебета няма да търпи – за две седмици Дани беше наддал едва 130 г. Цедях по 10-20 мл макс.

Междувременно бяхме завели малкия на трансфонентална ехография и отново ме бяха питали „той суче ли?” и при моят позитивен отговор казваха „е, значи всичко е наред”.

Така стигнах до моята консултантка по кърмене – Христина. Намерих мейла й във форума и й писах. Тя ми отговори почти веднага и ми предложи да се видим. Звъннах й на следващата сутрин и й казах, че той спи и след малко ще го кърмя. Тя ме помоли да задържа малко кърменето и беше при мен след 15 минути. Направи нещо елементарно, но гениално. Сложи си ръкавица и му даде да засмуче пръста й. Каза ми, че от едната страна (където беше проблема) не прави добър вакуум  и дъвче, вместо да суче.

Е, в този момент ме успокои неимоверно много – вече знаех защо кърменето е такава борба. Показа ми как да го слагам правилно на гърда. Нещо изключително ценно, което ми показа е как да ползвам една възглавница, която с мъжа ми наричаме до ден днешен „червей”, благодарение на което вече можех да кърмя hands-free. Четях си пощата, пращах служебни мейли, ровех в нета и се занимавах с много такива прекрасни неща, докато кърмех. Това беше моето време. Помня, че майка ми ме обвиняваше, че трябва да махна компютъра и да се фокусирам върху кърменето, за да помагам мислено на детето, а не да ровя в нета. Ама нали и аз съм човек.

С консултантката обсъдихме проблемите с неефективното сукане на Дани и безумно изморителната организация на кърменето ни досега. Тъй като беше ясно, че се налага дохранване, ме посъветва да кърмя и от двете гърди в рамките на не повече от 30-35 минути, след което да дохранвам и да цедя и да съм приключила с кърмене и цедене за 1 час, за да ми остава и малко време за почивка.

Започнах да храня по този начин, като цеденето ми беше едно от най-неприятните неща. Купих си и електрическа помпа в добавка към ръчната и пак благодарение на съвета на моята консултантка се научих да цедя с двете помпи едновременно. Гледката е малко шокираща и се иска много твърдост да преодолееш идеята, че и визията, че си като дойна крава.

Всеки път със страх слагах детето на кантара, тръпнеща колко ще е изял и надявайки се да е повече. След това започваше процеса на дохранване. Добре, че имаше кой да ми помага да дохранва детето и да го поема, докато аз цедя. Давах шише с количество кърма или мляко за кърмачета, което считах, че ще е необходимо на Дани след кърменето. Майка ми се връщаше с празното шише и казваше „ами той е още гладен”. Давах още 30 мг. После още 30 мг. Майка ми идваше и казваше: „Е, нямаш ли кърма повече? На него май кърмата по му харесва от млякото за кърмачета…”

Беснеех от тези коментари. Та нали ако имах, щях да му дам. Още повече следвах една моя собствена логика, че по-добре да има всеки ден по малко добавка от мляко за кърмачета, но да мога и във фризера нещо да му сложа. Според мен бе по-добре да има за по-дълго време по малко кърма, отколкото за кратко да е само на кърма. Ясно беше, че млякото не ми стига, за да е само на кърма. През втория си месец Даниел изяждаше до 170 мг на хранене, само колкото да ми е още по-трудно как не ми стига да си нахраня детето.

Ходихме да се консултираме и с логопед, защото това са специалистите, които се занимават с гълтателни и сукателни проблеми. Логопедът потвърди това, което вече знаех – че Дани не прави добър вакуум и „дъвче” със засегнатата страна. Консултацията като цяло беше голямо разочарование – освен че ме наплаши за вероятност от сериозни синдроми, тази жена ми написа и друга схема, по която да си кърмя детето, за да има то строг режим, което било улеснение за родителите, а по-късно и за възпитателите. Режимът, който ми предлагаше, беше да кърмя 15 мин само от едната гърда, след което да дохранвам и следващото хранене да е точно 3 ч след това. Уплаших се какво може да е отражението на такъв режим върху всичко, което с толкова мъка бях постигнала дотогава. Реших да не следвам този съвет.

Водихме го и при двама лекари невролози. Безумни прегледи. Чукват бебето по коляното и казват, че на лицето нищо му няма. Не можаха дори да ни кажат дали е засегнат нерв или мускул. Смееха се, че е момче и няма да му е проблем.

Ние междувременно правихме рехабилитация на малкия с препоръчания от родилния дом рехабилитатор. Тя правеше масажи и гимнастика на детето. Уж и мен ме учи, но дали го направих и веднъж – Дани ревеше истерично, когато почнеш да му пипаш устата и да му правиш тези упражнения.

Мария, рехабилитаторката, все ми обясняваше как той трябва да спи много хубаво след гимнастиката и да суче добре. Той обаче изсукваше по 10-20 мл и аз се сривах тотално. Консултантката ми обясни, че при интензивна рехабилитация заради умората децата може да не сучат добре веднага след упражненията, но това не ме успокояваше.

Междувременно под ръководството на Христина опитах всичко за увеличаване на кърмата – „супер програма за изцеждане”, билки… След първите хомеопатични гранули направих запушване. Не разбирах как е възможно да не ми стига кърмата и въпреки това да правя запушвания и да протичам.

Даниел се роди на 31.12. Два месеца по-късно, след една сватба, заради която бях пропуснала едно кърмене, изцедих някъде 170 мл. Не бях виждала толкова кърма в помпите. Ентусиазирах се много. Но на следващия ден си беше пак същото нещо. Водих файл, в който записвах час на кърмене, колко време сме се кърмили, от коя гърда първо съм го кърмила, какво е показал кантара, с колко и какво съм дохранила. За всеки ден правих сметки колко кърма е изсукал малкия, колко общо е била кърмата (добавяйки изцеденото) и колко количество е изял (общо кърма и добавка).

11 март бе щастливият ден. Първият ден (с изключение на няколкото дни след болницата), когато не дохранвах (с изключение на последното вечерно, но то вече бе станало традиция). Веднага изпратих мейл до моята консултантка – „успяхме ли”. Бях толкова щастлива.  Това бяха близо 2 месеца нон-стоп цедене след всяко кърмене.

В началото на април, когато се падаше да направим втория Пентаксим на Дани той се обрина. Това съвпадна и с хрема и  кашлица. Заключението от 3-ма педиатри и 3-ма дерматолози – Атопичен дерматит със съмнения за алергия към белтъка на кравето мляко. Бях инструктирана да мина на диета – нищо телешко, нищо млечно, че дори и да има в състава млечно. Отделно продължавах да поддържам стандартната кърмаческа диета – без бобови, зеле, фъстъци, цитруси, и т.н. Също рибата бе изключена като алерген и не помня вече какво. Мъжът ми предимно готвеше вкъщи в този период. Беше вдигнал ръце. Имаше алергия само към думата „алерген”. Намерих си оризово мляко, с което си пиех кафето. Тази диета никак не ми помогна с количествата кърма.

Противно на очакванията обаче, точно в този период изкарахме 1 седмица в която не дохранвах изобщо. Дори вечер, когато бе традиция да даваме и шише след кърменето, Даниел заспиваше още докато сучеше. Тогава, мисля, направих втората си голяма грешка откъм кърмене (първата беше, че го откачах в болницата, преди сам да се е пуснал). Понеже спря да наддава, а и виждах как следобед изсуква 40-50 и не иска повече, започнах да го откачам от гърдата, преди да е заспал и да давам шишето.

Кожата на малкия не се повлияваше особено добре и една педиатърка каза, че е възможно да се наложи да спра кърменето и да минем само на Фризопеп, заради съмнения за алергия към белтъка на кравето мляко. Това ми подейства адски шокиращо. Та аз се боря като грешен дявол месеци наред, а сега да съм спряла. Наревах се едно хубаво. Естествено писах пак на моята консултантка и тя отново ме успокои. Даде ми доста ценни съвети как и какво да търся като хранене и ме насочи към хомеопатията.

През пролетта за пръв път се престраших да кърмя на открито. Най-вече заради това, че на открито не носех кантара със себе си. Правех го на второто сутрешно хранене. Тогава не дохранвах. Евентуално дохранвах на следобедното хранене – към 6 ч не беше никак добро положението. Понякога и на предишното. Цедях след първото кърмене най-чинно, а често и след последното. Другите постепенно отпаднаха. Първото обаче си остана най-отблагодаряващо. Цедях по 110-130 след като бях накърмила детето със 130-180.

АБКМ бе постепенно отхвърлена и аз започнах да се храня като хората. Атопията не се повлияваше от 100-те различни мазила, но пък затихна и остана само едно огнище и понякога на сгъвките на крачетата. Доредихме се до класически хомеопат и след 3-4 часово интервю даде гранулката. В рамките на месец-два след това не видях особен резултат. Но с времето спрях всички мазила и постепенно проблемът отшумя.

Захраних Даниел на 5.5 месеца. Скоро след това се запече. Аз продължавах да се измъчвам дали му стига кърмата. Но продължавах да го кърмя окуражавана от моя консултант по кърмене. С изключение на 2-3 запушвания нямах особени предизвикателства. Мерих го до мнооого късно, почти до края. Ходихме до свекърите на гости за половин ден и мъкнех кантара с нас.

Появиха се и първите зъбки и Даниел започна хубаво да хапе с тях. Още  едно предизвикателство с кърменето. Страхувах се всеки път когато го слагах да суче. Той пък приемаше хапенето като игра. Всеки път когато той захапеше и аз кажех „Не”, започваше да се хили с глас, докато държи със зъби зърното.

До 8 навършени месеца нямахме заместено хранене. Той се оказа много злоядо дете, което си иска млякото. Захранването вървеше трудно. Дори мисля, че на 7.5 навършени месеца се опитах да му заменя хранене, но той отказа. На 9.5 месеца го кърмех по 4-5 пъти на ден. Отбих на 10.5 месеца по собствено желание. Предстояха ми служебни и лични пътувания в чужбина без бебето и реших, че момента е подходящ. С това поне нямах проблеми… освен че ми беше много мъчно. Всяка вечер си казвах – хайде и утре сутрин вече няма да го кърмя, но сутрин ми ставаше мило и пак го кърмех. Така не стана много бързо именно заради тази моя носталгия. За последно го кърмих на 20 ноември.

Това е моята история по спомени, които с времето избледняват и са все по-позитивни. Честно, нямам сили да погледна всички мейли, които съм изписала на Христина. Отчаянието, болката, трудностите, дори обвиненията към себе си, че не съм добра майка – няма да ги забравя, но вече сякаш не са най-важното. Аз съм борец. Винаги с всичко съм се справяла с много усилия и упорство, а и с известна доза късмет.

За мен кърменето е като всяко друго предизвикателство – може да изисква много усилия и упорство, но ще се справиш, ако наистина го искаш. Чувала съм как е най-естественото нещо, лесно и просто. За мен не беше – но си пожелавам някой ден наистина да го изживея така. И съм сигурна, че ако е възможно, именно Христина ще ми помогне да го постигна.

Обяви от Napazar.eu
Използването на текст, изображение или каквато и да е друга част от този сайт е забранено
без изричното писмено съгласие от страна на Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене"
© 2010 - 2017 Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене" | Всички права запазени