Моето продължително кърмене в тандем

Диана Илкова – победител в конкурса „Моето продължително кърмене“

С кърменето приключих точно преди една година. Не предполагах, колко лесно и безболезнено ще стане, знаейки как започна всичко. И аз, и децата се разделихме с тази близост без драми. Е, с малко мъка от моя страна, защото надали пак ще имам възможност да кърмя.

Но ето как започна всичко. Синът ми се роди на 9 ноември 2008-а, нормално, с нормални размери. Раждането мина лесно, бебето беше при мен от втория час след раждането. В моето семейство всички жени са с малки бюстове, не носим дори сутиен. Ако носим, то той е не чашка „А“, ами направо чашка „минус А“. Но с раждането на дете се превръщат в дойни, млечни крави, с млекодобив, който може да изхрани тризнаци поне до 6-ия месец. Да, ама раждаме по едно дете.

Както при повечето мами, които раждат за първи път, така и аз бях объркана от всички съвети, които започнах да получавам още от първия ден. „Кърми го по 10 мин. на гърда, през 3 часа“ ; „Не, давай му вода”; „Не му давай вода“; „Кърми го когато иска, но нощем недей“, и т.н.

Изписаха ни, прибрахме се и започнахме да се кърмим. За съжаление имах сериозен пропуск в информирането си за кърменето. Нямах помпа, не се доизцеждах след кърмене, имах ужасни рагади. Малкият ми бюст преживя невероятна и страшно болезнена промяна. Към 12-ия ден след раждането се събудих с мастит на лявата гърда. Започна се един безкраен кръг от цедене, компреси, температура, ревящо гладно бебе…. Спях по 3 часа на денонощие, в останалото време се цедях, опитвах се да кърмя сина ми и това се повтаряше без край. За съжаление освен запушения канал имахме и инфекция от стафилококи, която усложни нещата. Ходих на какви ли не доктори и всички вдигаха ръце: „Как сте се докарали до това положение”; „Оле, ужас”; „Ама дръжте детето постоянно на гърда“. Въпреки че родих в „Майчин дом“ – София, нито един лекар, акушерка или друг от персонала не ми каза, че има консултативен кабинет по кърмене. Спасението намерих при един хирург, който се зае с мен и ми обеща, че ще кърмя сина си. Детето сучеше само от здравата гърда, другата цедях и изхвърлях… За съжаление се наложи да го дохранвам, ревеше от глад, а аз ревях, защото изхвърлях кърма. След 3 седмици пиене на АБ, денонощни компреси на гърдата, ужасният абсцес се спука. Последва още близо месец дренаж, компреси и превръзки, докато каналът заздравее и раната се затвори. Спомням си, че точно 2 месеца след раждането, на 9 януари, получих резултати, че кърмата от лявата ми гърда е без бактерии. Извърлих всички пластмасови шишета, кутии с АМ и казах на малкото човече, че лесното свърши, сега да се стяга за работа и да започва да суче.

Благодарение на 2 месеца цедене се уредих с хиперлактация и на двете гърди, но и с едно много гладно и обичащо млякото на мама човече. Вече се бях запознала с един консултант по кърмене, бях открила и подфорума „Кърмене” в Bg-mamma. Кърмех сина си на поискване, без вода, без биберон-залъгалки. На 6 месеца той тежеше 10 килограма, не беше захранен, а аз все още се доизцеждах, защото имах мляко за още едно бебе. Въпреки всичките ми усилия да не правя повече мастити, на няколко пъти имах лоши запушвания, които минаваха трудно. Изключително ми помогна физиотерапията с ултразвук. 10 дни, два пъти годишно, невероятен ефект, но не веднага. И дете-жива помпа.

Когато синът ми беше на 1 г. 3 мес., разбрах че отново съм бременна. Вече бях чела за кърменето в тандем, а и имах жив пример до себе си – една приятелка беше отскоро в същото положение. Бременността не се отрази по никакъв начин на количеството и качеството на кърмата, нито кърменето се отрази по някакъв начин на брменността. По някое време сведохме броя на кърменията на 3 – сутрин, обед и вечер. Бях убедена, че ще кърмя в тандем. От една страна беше страхът от преживяното с мастита, от друга – желанието на детето да суче и магическото въздействие на кърменето – за успокоение, утеха, близост. Кърмата ми не се промени на външен вид за времето, когато бях бременна – беше бяла и гъста, имаше дни, в които синът ми караше само на нея.

Въпреки кърменето, тичането след 2-годишния „Крали Марко“ и топлото лято на 2010 година, преносих дъщеря ми. Тя упорито не искаше да излиза, аз упорито исках да я родя. След един ден, прекаран в патешко ходене по двора, най-сетне получих контракции. Цял ден ги търпях, в това време с баткото се разхождахме, играхме, говорех му за бебето, с което ще дойда след няколко дни и с което ще трябва да си делят гърдите на мама. Вечерта го накърмих за лека нощ и отидох да раждам. Девойката се роди бързо, отново в „Майчин дом”, и отново при дежурния екип. Този път обаче бях поне с две гърди напред – имах опит, увереност и „разработени“ канали, при това пълни с кърма. След два часа ми я дадоха, ревяща от глад. Сложих я на гърда, тя засука, наяде се, оригна се и заспа. Явно добре си беше хапнала, защото спа 6 часа, без да се събуди – и без аз да успея да я събудя. Вече си бях научила урока и при всяко мрънкане я залепях за гърдите. Тя се роди 3350, изписаха я 3200 грама.

Прибрахме се у дома и от този ден започнаха най-мързеливите 2 години в живота ми. Бебето сучеше, баткото си чакаше реда. Кърмата явно се отрази добре и на големия, защото направи едни огромни бузи и качваше по 500 грама на месец. Сестра му също добре си хапваше, наддаваше нормално, но беше доста далеч от формулата “ на 6 месеца – 10 килограма“.

С времето и тръгването на детска градина баткото разреди кърменията и остави по-голямата част от тях на сестра си. Разбира се, когато беше болен, получаваше колкото иска кърма, тя пък му помагаше да не се обезводнява.

Аз пък имах своите притеснения как ще ги отбия. Никой от тях не беше пристрастен към кърменето, можех да го спра във всеки един момент. Проблем бях моите гърди, които след 4 години кърмене упорито продължаваха да произвеждат мляко. Нищо, че тежах 49-50 килограма. След един летен вирус, който натръшка цялото ни семейство и порядъчно ни обезводни, като че ли производството драстично намаля. Тогава реших да действам – направих си дългосрочна стратегия. С постепенно намаляване на кърменията, но наистина много бавно. Не ставаше въпрос за дни или седмици, а за месеци. Ако бях действала бързо, вероятността за мастит беше доста голяма. С времето кърмата намаля дотолкова, че можех да си позволя „лукса“ да не кърмя цели 24 часа – и това след 4 години кърмене  Така, постепенно тези 24 часа ставаха на 48, после кърмех, после правех пак почивка от 48-72 часа. Много ми помогнаха бабите, които се жертваха да приспиват кърмачета – всички знаете колко трудно се приспива кърмаче без гърда. Разбира се, с баткото беше лесно, все пак беше почти на 4 години, а сестра му лесно се увличаше покрай него.

Да си призная честно, не помня кога ги кърмих за последен път – не исках да влагам драма и емоции в това толкова приятно за всички ни занимание. Но някъде около 4-ия рожден ден на баткото приключихме с кърменето окончателно. Без драми, без болка (физическа, за мен), без мъка, само с хубави спомени и с вярата, че съм им дала най-доброто от себе си за последните 4 години.

Сега, след близо година без кърмене, все още имам кърма в едната гърда – онази, злополучната, с абсцеса. Опитвам се да помагам на всички около мен, които имат бебета – със съвети, с кураж. Не съм професионален консултант, но се радвам, когато мои приятелки кърмят успешно по 1-2 години и се допитват до мен.

И накрая за всички пристрастени кърмачки – едно от най-хубавите неща, които направих, когато спрях да кърмя и не можех да си позволя преди това беше , че можехме да отидем някъде сами с мъжа ми – нещо, от което определено имахме нужда и двамата след толкова години не привързано, а направо завързано родителство.

________

Още истории за кърмене:

 Нашето трудно начало

 Кърменето – инстинкт и природа

 Кърменето – прекрасно изживяване, свързващо ни в неповторима