Национална асоциация "Подкрепа за кърмене"

Консултанти по кърмене оказват помощ и подкрепа на кърмещи майки в цялата страна.

Национален телефон на консултантите по кърмене 0896  418 488

Често задавани въпроси

Детска микрофлора, пребиотици и пробиотици

Майчиното мляко се смята за идеалната храна за човешките бебета, тъй като предоставя всички необходими хранителни вещества за нормалния растеж и развитие. Количеството и качеството на хранителните вещества са съобразени с функционалното съзряването на стомашно-чревния тракт, както и с особеностите на метаболизма на новороденото, така че сравнително ниски концентрации на хранителни вещества да покриват всички негови нужди. Налице е широк консенсус, че кърмените бебета растат и се развиват по различен начин от бебета на изкуствено хранене. Кърмачетата са с намалена честота на алергични или атопични заболявания, както и на инфекции в сравнение с хранените с мляко за кърмачета бебета, което показва огромното влияние на кърменето върху развитието на имунната система. Освен това кърменето предоставя потенциалните ползи като намаляване на честота на захарен диабет тип I, по-добри когнитивни функции и по-ниско кръвно налягане.

Разпространението на атопичните заболявания се увеличава постоянно през последните десетилетия в развитите страни, като представлява съществен проблем за общественото здраве, особено в ранната детска възраст. Има все повече доказателства, че съставът на чревната микрофлора играе ключова роля в постнаталното развитие на имунната система. Преди раждането червата на новороденото са стерилни. Микробната колонизация на стомашно-чревния тракт на  новороденото започва по време на раждането с майчината микрофлора. Съществуват много фактори, които оказват влияние върху това какви микроорганизми  ще колонизират детския организъм – гестационнната възраст, методът на раждане, приемането на кърма или мляко за кърмачета, въвеждането на твърди храни и времето на въвеждането им (срокът на захранване), начинът на хранене, излагането на микробна флора (майката, семейството, домашни любимци, болничен престой и др.), антибиотици, заболеваемост и др. Така например при вагинално раждане колонизация на бебето започва с бактерии най-вече от вагиналната и чревната микрофлора на майката, докато при бебетата, раждани с цезарово сечение, скоро след раждането не се открива една от бактериите, специфична за бебетата, родени вагинално).

В резултат на кърменето съставът на чревната микрофлора  на бебето се развива в рамките на кратък период от време и е доминиран от бифидобактерии, докато съставът на чревната микрофлора на бебетата, хранени с мляко за кърмачета, се доближава до микрофлората на възрастния човек. В тази статия сме се опитали да обобщим сегашните познания за влиянието на пребиотиците за развитието на чревната микрофлора на бебето (т.нар. пробиотична флора), възможностите за подражаване на тази функция с олигозахариди на немлечен  произход и на потенциално полезния ефект от пребиотиците за постнаталното развитие на имунната система.

Пребиотиците са вещества, които водят до промяна в дебелото черво и увеличават растежа на бактерии, които стимулират чревната защита на детето. Пребиотиците в кърмата са основно несмилаеми галактоолигозахариди, които потискат гнилостните процеси в червата, но тук се включват и много протеини, пептиди, нуклеотиди, които подпомагат увеличаването на полезните бактерии в червата на бебето. Олигозахаридите са един от четирите основни компонента на кърмата (лактоза, липиди, олигозахариди, протеини) и трети като количество.  Те са в най-голямо количество в коластрата и постепенно намаляват в зрялото мляко. Кравето мляко и млеката за кърмачета съдържат малко количество олигозахариди. Различни протеини и пептиди в кърмата имат както антимикробен, така и бифидогенен ефект (увеличават количеството на полезните бактерии). Казеинът, а-лакталбуминът и лактоферинът са най-добрите примери за стимулиращите бифидобактериите съставки на кърмата. Подобен ефект показват също и нуклеотидите. В допълнение към очевидния ефект на стимулиране на растежа на полезните бактерии в червата, пребиотиците имат и широк набор от директни ползи за червата. Тук се включва и използването им от бактериите, които от тях образуват свободни късоверижни мастни киселини (изследвания показват ролята им в профилактиката на рака на дебелото черво и някои автоимунни заболявания в по-късна възраст), намаляват pН в чревния лумен, блокират механично прикрепването на болестотворни бактерии към червата и стимулират синтеза на някои важни биологичноактивни вещества.

Пробиотиците се дефинират като микроорганизми, които погълнати променят естествената микрофлора и носят здравни ползи за гостоприемника си. Естествената флора на кърмените бебета включва Lactobacillus bifidus и Bifidobacterium spp. в над 95% от флората, като останалата флора включва Streptococcus, Bacteroides, Clostridium, Micrococcus, Enterococcus, E. coli и някои други по-рядко срещани микроорганизми. Най-често срещаните пробиотици при човека са  Lactobacillus rhamnosus GG, Bifidobacteria infantis, Streptococcus thermophilus, Bаcillus subtilis, Saccharomyces boulardii, и Bifidobacteria bifidus, като има още много видове, някои от тях включени в хранителни добавки или лекарствени средства. Някои от основните ефекти на  пробиотиците са:

  • конкуренция с болестотворните микроорганизми за място в червата на бебето;
  • подобряване на бариерната функция на чревната лигавица;
  • образуване на унищожаващи бактериите вещества;
  • стимулиране на образуването на слуз, която изолира лигавицата от токсините в червата;
  • стимулиране на перисталтиката;
  • увеличаване на секрецията на антитела и на специфични вещества, които подпомагат развитието на детската имунна система;
  • предотвратяване на  липсата на витамини от група В и участие в синтеза на вит.К;
  • възстановяване на нормалната чревна микрофлора, нарушена от приема на антибиотици;
  • ограничаване на появата на гъбични инфекции, инфекции на пикочните пътища, на дихателни инфекции като синузити, бронхити и пневмония;
  • намаляване на риска от алергии – астма, хранителни алергии и атопии.

Бифидобактериите са инхибитори на растежа на много болестотворни бактерии (Staphylococcus aureus, Shigella, Salmonella, V. cholerae, E.coli, Campylobacter), както и на ротавирусите, които са чест причинител на потенциално животозастрашаващи диарии в ранната детска възраст. Чревната микрофлора на хранените с мляко за кърмачета бебета съдържа само 40-60% Bifidobacterium spp. и е с по-голямо процентно съдържание на някои потенциално болестотворни бактерии (грам-отрицателни коли форми, Bacteroides, Clostridium, Enterobacter и Enterococcus) в сравнение с кърмените бебета.

Огромното значение на чревната микрофлора при бебетата се дължи на факта, че тя е главен елемент на лигавичната бариера. Многобройни изследвания показват ролята на чревната микрофлора и развитието на животозастрашаващото заболяване  некротизиращ ентероколит при преждевременно родени бебета и такива с екстремно ниско тегло. Изследвания показват много нисък процент на Bifidobacterium spp. и Lactobacillus spp. в изпражненията на бебета с екстремно ниско тегло през първия месец и предполагат, че това е високорисков фактор за развитието на инфекция. Много изследвания показват зависимост между храненето с кърма и намаляване на честотата на некротизиращ ентероколит. Освен по отношение на инфекциозните заболявания, кърмата и съдържащите се в нея биоактивни вещества показват недвусмислен ефект в профилактиката на атопичните заболявания. За разлика от неоспоримите ползи от кърменето за развитието на нормалната чревна микрофлора при кърмачетата и профилактиката на някои инфекции, приемането на млечнокисели бактерии под формата на хранителна добавка е спорно по отношение на ползата. Някои изследвания показват, че не се наблюдава разлика по отношение на заболеваемостта при бебета, приемали млечнокисели бактерии, в сравнение с неприемалите, а други изследвания показват някои ползи.

Практика е при кърмените бебета да не се налага приемането на пребиотични добавки, тъй като те се съдържат в оптимално количество в майчиното мляко. При терапия с антибиотици е възможно да се унищожи голяма част от „полезните бактерии” и в този случай е възможно да се приема в продължение на няколко дни готова форма, съдържаща пробиотици. На нашия пазар се предлагат различни хранителни добавки, като те съдържат култури от изброените по-горе млечнокисели бактерии. Независимо дали бебето ви ще приема хранителна добавка с бактерии или не, кърменето остава естественият природен път за възстановяване на равновесието на бебешката микрофлора.


маг.фарм. Марияна Енева-Димитрова
клиничен фармацевт,
доброволен консултант по кърмене към НАПК


Библиография:

Szépfalusi Z. The maturation of the fetal and neonatal immune system and allergy. Nutr. 2008;138:1773S–81S

Chirico G, Marzollo R, Cortinovis S, Fonte C, Gasparoni A. Antiinfective properties of human milk. Nutr. 2008;138:1801S–6S.

Biasucci G, Benenati B, Morelli L, Bessi E, Boehm G. Cesarean delivery may affect the early biodiversity of intestinal bacteria. Nutr. 2008;138:1796S–800S

Обяви от Napazar.eu
Използването на текст, изображение или каквато и да е друга част от този сайт е забранено
без изричното писмено съгласие от страна на Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене"
© 2010 - 2017 Национална Асоциация "Подкрепа за кърмене" | Всички права запазени