Моето продължително кърмене в тандем
Диана Илкова - победител в конкурса "Моето продължително кърмене"
С кърменето приключих точно преди една година. Не предполагах, колко лесно и безболезнено ще стане, знаейки как започна всичко. И аз, и децата се разделихме с тази близост без драми. Е, с малко мъка от моя страна, защото надали пак ще имам възможност да кърмя.
Но ето как започна всичко. Синът ми се роди на 9 ноември 2008-а, нормално, с нормални размери. Раждането мина лесно, бебето беше при мен от втория час след раждането. В моето семейство всички жени са с малки бюстове, не носим дори сутиен. Ако носим, то той е не чашка "А", ами направо чашка "минус А". Но с раждането на дете се превръщат в дойни, млечни крави, с млекодобив, който може да изхрани тризнаци поне до 6-ия месец. Да, ама раждаме по едно дете.
Както при повечето мами, които раждат за първи път, така и аз бях объркана от всички съвети, които започнах да получавам още от първия ден. "Кърми го по 10 мин. на гърда, през 3 часа" ; "Не, давай му вода”; „Не му давай вода"; "Кърми го когато иска, но нощем недей", и т.н.
Изписаха ни, прибрахме се и започнахме да се кърмим. За съжаление имах сериозен пропуск в информирането си за кърменето. Нямах помпа, не се доизцеждах след кърмене, имах ужасни рагади. Малкият ми бюст преживя невероятна и страшно болезнена промяна. Към 12-ия ден след раждането се събудих с мастит на лявата гърда. Започна се един безкраен кръг от цедене, компреси, температура, ревящо гладно бебе....