Теди, 41г.
Гърция
На 41 години родих първото си дете – спонтанна (естествена) бременност. Не сме планирали бебе със съпруга ми - просто искахме, ако е писано, да се случи. И понеже сме вярващи, осланяхме се на Бог. Никакъв стрес и напрежение или пък програмиране. Имах щастието близките ми приятелки, на които се родиха деца преди нас, да кърмят децата си дълго време и се бях настроила един ден да правя същото, но идея си нямах как ще стане това. Когато забременях ги послушах, защото доста от тях бяха ходили на лекции и срещи на НАПК в Плевен и ме насочиха към тях – оказаха се безценни за мен. Отделно със съпруга ми попрочетохме литература, а той изгледа и доста образователни видеа за грижите за малки бебета. Успокоихме се, че няма нищо сложно, разбрахме, че бебетата явно не са така чупливи, както изглеждат. За мен кърменето беше нещо, което не е трудно и явно е въпрос само на желание и спокойствие.
С кърменето приключих точно преди една година. Не предполагах, колко лесно и безболезнено ще стане, знаейки как започна всичко. И аз, и децата се разделихме с тази близост без драми. Е, с малко мъка от моя страна, защото надали пак ще имам възможност да кърмя.
Но ето как започна всичко. Синът ми се роди на 9 ноември 2008-а, нормално, с нормални размери. Раждането мина лесно, бебето беше при мен от втория час след раждането. В моето семейство всички жени са с малки бюстове, не носим дори сутиен. Ако носим, то той е не чашка "А", ами направо чашка "минус А". Но с раждането на дете се превръщат в дойни, млечни крави, с млекодобив, който може да изхрани тризнаци поне до 6-ия месец. Да, ама раждаме по едно дете.
Както при повечето мами, които раждат за първи път, така и аз бях объркана от всички съвети, които започнах да получавам още от първия ден. "Кърми го по 10 мин. на гърда, през 3 часа" ; "Не, давай му вода”; „Не му давай вода"; "Кърми го когато иска, но нощем недей", и т.н.
Изписаха ни, прибрахме се и започнахме да се кърмим. За съжаление имах сериозен пропуск в информирането си за кърменето. Нямах помпа, не се доизцеждах след кърмене, имах ужасни рагади. Малкият ми бюст преживя невероятна и страшно болезнена промяна. Към 12-ия ден след раждането се събудих с мастит на лявата гърда. Започна се един безкраен кръг от цедене, компреси, температура, ревящо гладно бебе....
Разказ на Руми, майка на Иван
Синът ми се роди след една желана и много спокойна бременност само два дни преди термина, по нормален път, без упойка, след 8-часово раждане при неизтекли води и с внушителните размери 4100 гр. и 54 см. Дотук добре, само че в болницата, в която родих, нормалните раждания бяха по-скоро изключение и това си пролича в последвалите грижи за бебчо.
Дадоха ми бебето едва девет часа след раждането и то след настоятелни молби от моя страна. Детето засука веднага, направо се втрещих от силата, с която дърпаше. На едната гърда успявах да го слагам добре, на другата обаче имах трудности как точно да го хвана правилно. След няколко часа обаче ми го взеха и го върнаха рано на следващия ден, посинял от глад (трябвало да почива коремчето през нощта).
Бях решила за себе си, че ще кърмя на поискване и нямах търпение да излезем от болницата, за да приложа това свое намерение на практика (не ми достигаше кураж да се опълча на акушерките в болницата). Целият втори ден избягвах така услужливо сложеното в креватчето адаптирано мляко и го карахме на коластра. На третия ден сутринта обаче акушерката тревожно каза, че малкият много е свалил през нощта и щом още не ми е дошла кърмата, да додавам адаптирано мляко.
Разказ на Райна Георгиева
Родих 26 часа след изтичането на водите в 37-мата седмица. Награда за мен бе, че видях ревящото си бебе и го гушнах - но не можах да го накърмя, тъй като анестиозологът ме приспа за зашиване. По-късно ми казаха, че детето е с двустранна пневмония и асфиксия. С баща му и сестра ми слязохме да го видим - неприласкан, на ярките болнични светлини, гладен, ревящ. Подадохме по един пръст, мъничето ги стисна и с таткото му запяхме песен, която още от бременността му изпълнявахме в дует. Той спря на мига да плаче и заспа. Сестрите, които работеха над друго бебе, дори се обърнаха.
Синът ни Александър се роди естествено в края на 25 гестационна седмица с тегло 830 гр и 30 см. Беше на апаратно дишане около 17 дни - при малките бебенца най-незрял е белият дроб. Хранеха го парентерално - със система и през пъпната вена, докато се уверят, че е готов да поема през устата. Захранен е направо с кърма. Вече 6 м. и 1 седмица е само на кърма. Не даваме вода или чай. На 20 ноември навърши 3 месеца коригирана възраст. Доктор Атанасова - завеждаща Неонатология в УМБАЛ - Плевен, още първия ден ми каза да започвам да стимулирам лактацията, да замразявам кърмата, защото е желателно такива малки деца да се кърмят до 1 година. От 6-ия ден започнах да нося кърма сутрин и вечер за малкия борец. Всяка вечер имахме по 1 час за посещение. През това време дежурният лекар дава сведения на родителите - как е минал денят, изследвания, терапия, как ще се процедира с даден проблем занапред. И си гледаш малкото човече... На малко по-късен етап ни разрешиха да го пипнем - може би е бил на 2 седмици...
(колко естествено е всъщност това)
Това е разказ за първото и най-истинско кърмене на бебе Бистра и мама Петя, което се осъществи благодарение на вълшебната фея – Хриси.
Поради ред причини (най-вече факта, че Бистра е недоносено бебе, родено 1 месец преждевременно и липсата на повече информация, свързана с кърменето и консултантите по кърмене, преди самото раждане и непосредствено след него) това кърмене се състоя едва 18 дена след раждането. Но до този щастлив ден, Бистра е била почти изцяло на кърма, с много редки случаи, в които е додавано АМ (хранене в 04:00 ч, което за щастие отпада точно 1 месец след раждането; добавка към кърмата в порядъка на 5-10мл, когато не е достигала), което винаги бе съпроводено със страшни самообвинения и депресии...разбираемо защо J
Сега за самото чудо на природата - и в същото време възможно най-естествения акт за всяко новородено – кърменето. Как започна то...